Читать «Далеч на север» онлайн - страница 137

— Хайде, поплачи си. После се избърши, стегни се и отговори на няколко въпроса.

— Не знам защо трябва да се държиш така отвратително с мен. Ако си се отнесъл така и с Кари, нищо чудно, че говори такива ужасни неща за теб. Иска ми се никога да не беше идвал в Лунаси.

— Ако открия кой е убил Патрик Галоуей, няма да си единствената.

При тези думи тя вдигна насълзените си очи.

— Ти дори не водиш разследването.

— Но ръководя този участък. Всичко, свързано с този град, е моя работа.

Гневът, който тя предизвикваше у него, беше справедлив и му достави удоволствие. Отново се чувстваше полицай. Усещането му беше липсвало.

— А точно сега имам работа с теб. Сам ли замина от града Патрик Галоуей?

— Ти си просто грубиян. Ти…

— Отговори на проклетия въпрос.

— Да! Стегна една чанта, метна я в колата и замина. И никога вече не го видях. Отгледах сама детето ни, а тя никога не ми е била благодарна за…

— Възнамеряваше ли да се срещне с някого?

— Не знам. Не ми каза. Трябваше да си намери работа. Бяхме почти без пари. Беше ми писнало да живея в мизерия. Семейството му имаше пари, но той никога не би…

— Чарлийн, за колко време каза, че заминава?

Тя въздъхна и започна да къса мократа салфетка. Успокоява се, помисли си Нейт.

— За няколко седмици, може би месец.

— Но не ти се е обаждал.

— Не, и бях бясна и заради това. Трябваше да се обади след седмица-две, за да ми каже какво е станало.

— Ти опита ли да се свържеш с него?

— Как? — попита тя. Сълзите й вече бяха пресъхнали. — Разпитах Джейкъб. Пат винаги споделяше с него повече, отколкото с мен. Но той каза, че не знае къде е. Не мисля, че би го прикривал.

— Тогава Джейкъб летеше ли редовно?

— Какво?

— Имаше ли редовни полети като Мег сега. — Жената вдигна рамене, затова Нейт продължи. — Знаеш ли дали той или някой друг е отсъствал от града за седмица или десет дни през февруари онази година?

— Откъде бих могла да знам подобно нещо! Да не правя разписания на хората! А и беше преди шестнадесет години!

— Този месец стават точно толкова — добави тя и беше ясно, че едва сега го е осъзнала.

— Преди шестнадесет години Пат Галоуей е изчезнал. Обзалагам се, че ако се замислиш, ще си спомниш много подробности за онези седмици.

— Чудех се как ще си платя наема, както през повечето време. Трябваше да помоля Карл да работя допълнително в „Хижата“. Много повече се тревожех за себе си, отколкото за другите хора.

Но тя се наведе напред и затвори очи замислено.

— Не знам. Джейкъб замина почти по същото време. Помня го, защото дойде да се сбогува с Пат и му каза, че щял да го откара в Анкъридж, ако знаел, че ще пътува. Щял да кара дотам Макс и още двама души. Мисля, че единият беше Хари. Трябваше да отиде в Анкъридж, за да търси нов доставчик или нещо подобно. А може би това е било друга година. Не съм сигурна, но мисля, че беше тогава.

— Добре. — Нейт си водеше записки в бележника. — Някой друг?

— Онази зима имаше много сняг. Беше дълга и тежка. Затова исках Пат да си намери работа. Градът беше мъртвило — туристите не можеха да стигнат дотук. „Хижата“ беше почти празна и Карл ми даде допълнителна работа, само за да ми помогне. Беше мил човек, грижеше се за мен. Някои ходеха на лов, други се бяха сгушили по домовете си и чакаха пролетта. Макс се опитваше да закрепи вестника си и търсеше реклами и дописници. Тогава никой не го приемаше на сериозно.