Читать «Далеч на север» онлайн - страница 136

— Добре. — Думите му бяха разумни. — Защо с Ото не отидете да видите дали няма да намерите някакви капани. Ако има, искам да знам кой ги е заложил. Не ми се ще някое от кучетата да пострада.

— Веднага ще се заемем. — Питър отново погледна към дъската. Беше неопитен, но не и глупав. — Мислите, че някой я е шпионирал? Някой, който е замесен в тази история?

— Мисля, че си струва да разберем.

— Рок и Бул не биха допуснали никой да я нарани. Дори ако смятат… нападателя за приятел, ако направи заплашително движение, ще го нападнат.

— Радвам се да го разбера. Уведоми ме какво сте разбрали за капаните, веднага щом е възможно.

— Шерифе? Мисля, че трябва да знаете… Кари Хоубейкър се обажда къде ли не и разговаря с много хора. Казва, че се опитвате да опетните паметта на Макс, за да привлечете внимание. Повечето хора знаят, че е разстроена и малко смахната в момента, но някои от тях, на които не им харесва идеята, че сте външен човек, я подкрепят.

— Ще се справя с това, но ти благодаря, че ме информира. В очите му имаше загриженост, а на лицето му бе изписан гняв.

— Ако хората знаят колко много работите, за да разберете истината, ще се укротят.

— Нека засега си вършим работата, Питър. Полицаите никога не са печелили конкурс за популярност.

Когато Чарлийн влезе, Нейт разбра, че и разговорът с нея едва ли щеше да бъде приятен.

— Затънала съм в работа — започна тя. — Роуз не е в състояние да върши каквото и да било. Не ми харесва, че ме викаш тук като някаква престъпница. Аз съм в траур, по дяволите, би трябвало да имаш някакво уважение.

— Уважавам скръбта ти, Чарлийн. Ако ще ти бъде от полза, можеш да не оправяш моята стая, докато нещата се нормализират. Ще я разтребвам сам.

— Това едва ли ще е от значение, тъй като целият град идва да клюкарства и да съжалява моя Пат и бедната Кари.

— Мислиш ли, че понеже Макс се е самоубил, тя има повече основания за скръб от мен?

— Това не е състезание.

Чарлийн отметна глава и вирна брадичка. Нейт реши, че ще тропне и с крак, но вместо това тя скръсти ръце.

— Ако разговаряш с мен по този начин, нямам какво да ти кажа. Не си мисли, че ще ти позволя да се държиш така, само защото чукаш Мег.

— Седни и млъкни.

Тя зяпна и бузите й пламнаха.

— За кого се мислиш, по дяволите!

— За началник на полицията. Ако не престанеш да ми досаждаш и не ми сътрудничиш, ще те затворя в една от килиите, докато размислиш.

Начервената й в коралово уста се отваряше и затваряше като на риба.

— Не можеш да го направиш.

Вероятно не, помисли си Нейт, но пък и нямаше намерение да го прави.

— Предпочиташ да ми се цупиш и да се правиш на обидена? Тази песен я знам и тя е омръзнала на всеки, който я е чувал. Или си склонна да направиш нещо по въпроса? Искаш ли да ми помогнеш да открия кой е убил човека, когото казваш, че си обичала?

— Аз го обичах! Проклет егоистичен негодник!

Тя се свлече на един стол и избухна в сълзи.

Няколко мига Нейт обмисляше как да подходи. Излезе навън, взе кутията хартиени салфетки от бюрото на Пийч, без да обръща внимание на ужаса в очите й. После се върна и я остави в скута на Чарлийн.