Читать «Далеч на север» онлайн - страница 135

Ако е бил откровен с Чарлийн, че възнамерява да се прибере след няколко седмици, това ограничаваше времето на убийството до февруари.

Недоказано, но ако приемеше тази теория, щеше да бъде възможно — с време и много работа — да разбере дали Макс е напускал Лунаси в този период.

И ако е било така, с каква цел?

Ако е било така, сам ли е заминал? Колко дълго е отсъствал? Сам ли се е върнал или с някой друг?

Налагаше се да разпита Кари, за да научи отговорите, но в момента тя нямаше да разговаря с него. Може би щеше да отговори на Кобън, но ако съдебният лекар потвърдеше версията за самоубийство, дали сержантът щеше да продължи да се занимава с разследването?

На вратата се почука и докато ставаше да отвори, Питър влезе вътре.

— Искали сте да ме видите.

— Да. Затвори вратата. Имам въпрос.

— Да, шерифе.

— Сещаш ли се за някаква причина някой да се разхожда по тъмно със снегоходки из гората до къщата на Мег?

— Моля?

— Предполагам, че повечето хора не биха излезли просто на разходка в тъмното.

— Освен ако не отиват на гости или не могат да спят. Не разбирам.

Нейт посочи към дъската.

— Снощи, когато се упражнявах със снегоходките и разхождах кучетата, открих тези следи. Идваха от пътя, на около петдесет метра от къщата на Мег, и водеха до края на гората зад нея.

— Сигурен ли сте, че не са били ваши?

— Сигурен съм.

— Откъде знаете, че са оставени през нощта? Почти всеки може да е минал оттам по някое време. На лов или за да се разходи край езерото.

Добри аргументи, помисли Нейт.

— С Мег бяхме там вечерта, когато Макс умря. Къпахме се в горещия й басейн.

Питър възпитано погледна към стената и се изкашля.

— Разбирам.

— Докато бяхме там, кучетата се разлаяха. Навлязоха в гората. Лаеха сякаш са надушили нещо и се забавиха толкова дълго, че Мег се канеше да ги повика, но после се успокоиха. Преди да ми кажеш, че може да са подгонили катеричка или лос, ще ти обясня, че намерих мястото, където явно са се търкаляли в снега. Следите от снегоходките показваха, че някой е стоял там. Не съм следотърсач, Питър, но разбирам малко от следи.

Той почука с пръст по снимките.

— Някой е влязъл в гората, достатъчно далеч от къщата на Мег, за да не го видим. После е вървял почти по права линия — като човек, който познава местността и има цел — към задната част на къщата й. Поведението на кучетата показва, че познават този човек и го смятат за приятел. После е спрял на ръба на гората.

— Ако аз минавах оттам и случайно забележех вас и Мег… да се къпете в горещата вода, сигурно щях да се поколебая да ви се обадя. Щях да се върна и да си тръгна с искрената надежда, че не сте ме забелязали. Иначе бих се почувствал неудобно.

— Струва ми се, че би било далеч по-добре, ако не се промъкваш до къщата й по тъмно.

— Така е. — Докато изучаваше снимките, Питър издаде долната си устна. — Може би някой е залагал или проверявал капани. Земята край къщата е на Мег, но може да е бил бракониер. На нея не би й харесало заради кучетата. Обзалагам се, че е била пуснала музиката.

— Така е.

— Тогава може да се е доближил до къщата само за да види какво става, особено ако е проверявал капаните си.