Читать «Далеч на север» онлайн - страница 134

— Доколкото си спомням, Макс — през първия му сезон тук. Вероятно Ед и Хоп — веднъж или два пъти през лятото, когато е по-лесно. Бинг се е пробвал няколко пъти. Джейкъб и Пат обичаха да се катерят по планините, често пътуваха и нощуваха на открито. Понякога се хващаха за водачи на хора, които си плащат. Ей, повече от половината жителя на Лунаси обичат да скитат из планините. И още много приходящи. От това, което съм чувал, той е бил добър катерач. С това си изкарваше хляба — беше планински водач.

— Било е през зимата. Кой би могъл да изкачи планината зимата?

— Не е нужно да си много опитен, а да имаш желание да се изправиш срещу стихиите. — Съдията отново отпи от кафето и дръпна от пурата. — Ще ми покажеш ли дъската ся?

Тъй като не можа да се сети за причина да откаже, Нейт се обърна и дръпна одеялото. За миг съдията остана на мястото си, после се надигна и приближи до дъската.

— В повечето случаи смъртта загрозява младостта. Така и би трябвало да е. Той имаше потенциал. Разпиля голяма част от него, но все пак от Пат можеше да излезе нещо — хубава и амбициозна съпруга, умно и чаровно дете. Не бе лишен от ум и талант. Проблемът беше, че обичаше да се прави на бунтар и така се разпиляваше. Човек трябва доста наблизо, за да прониже някого така, нали?

— Определено.

— Пат не беше скандалджия. Мир, любов и рокендрол. Ти си млад и не си спомняш онези времена, но Пат вярваше във всички тези глупости. Прави любов, а не война, носи цветя в косите и трева в джоба. — Съдията изсумтя. — И все пак не мога да си го представя да стои там и да рецитира Дилън или някой друг, когато някой го напада с никел.

— Ако го е познавал, сигурно му е имал доверие и не го е взел на сериозно. Има няколко възможности.

— И една от тях е Макс. — Съдията поклати глава и сведе поглед към снимките на Макс Хоубейкър. — Но аз не мисля така. Когато станеш на моите години, малко веща могат да те изненадат, но не бих и помислил дори, че Макс може да го е убил. Но ти го допускаш.

— Едва ли някой се е опитвал да убие муха с никела.

— Така си е. Макс беше добър катерач, но се чудя дали е толкова добър, та да успее да слезе през февруари без помощта на някого като Пат. Чудя се как е успял и как е живял с мисълта за стореното. Как се е оженил за Кари и е отглеждал децата си, знаейки, че Пат е там горе и че той е отговорен за смъртта му.

— И аргументът е, че не би могъл да живее с тази мисъл?

— Доста удобно, нали? По една щастлива случайност откриват тялото на Пат и няколко дни след това Макс си признава и се самоубива. Но не обяснява защо, не говори с никого. Просто „Аз го направих, съжалявам“ Бум.

— Доста удобно — съгласи се Нейт.

— Но ти не го вярваш.

— Засега не бих заложил на това.

Когато съдията си тръгна, Нейт си записа още няколко веща. Трябваше да говоря с още няколко души, включително кмета, заместник-кмета и някои от по-известните граждани.

Написа в бележника си „пилот“ и го огради с кръгче.

Смяташе се, че Галоуей е отишъл в Анкъридж, за да си намери работа за зимата. Беше ли си намерил?