Читать «Далеч на север» онлайн - страница 114

— В колко часа беше това?

— Около десет и половина, предполагам. Не, не е вярно. Аз си легнах тогава, а той промърмори, че щял да гледа Си Ен Ен или нещо подобно. Не му обърнах внимание, защото бях ядосана. Легнах си рано, защото му бях сърдита и не исках да говоря с него. А сега го няма.

— Значи в десет и половина още си е бил у дома. Чу ли кога излезе?

— Не, заспах веднага. На сутринта разбрах, че изобщо не си е лягал. Винаги събира чаршафите в долната част на леглото. Направо ме подлудява. Помислих, че може да се е разсърдил и да е спал на кушетката, но го нямаше. Заведох децата при Джини. Беше неин ред да ги кара на училище. Господи! Божичко, децата.

— Не се тревожи. Грижат се за тях. Когато приключим тук, ще закарам всички ви у дома. И така, отиде в града.

— Реших да му простя. Не можеш дълго да се сърдиш на Макс. Канех се и да му запиша час за преглед. През последните няколко дни се хранеше зле. Спрях да купя закуска, после подкарах към редакцията. Видях Джим и Джон, след това влязох и го намерих. Аз го открих. Как би могъл някой да нарани Макс така?

— Кари, оставял ли е някога задната врата на редакцията отключена?

— През цялото време. Все забравяше да заключи. Казваше: „Защо да се тревожа? Ако някой наистина иска да влезе, просто ще разбие вратата.“

— Имаше ли Макс пистолет?

— Разбира се. Няколко. Всички имат.

— „Браунинг“ 22-ри калибър?

— Да. Да. Трябва да отида при децата.

— След малко. Къде държеше този пистолет?

— Този ли? В жабката на колата си. Обичаше да го използва за стрелба по мишени. Понякога на връщане към къщи спираше и стреляше по кутии. Казваше, че така идеите му за статии се оформят по-лесно.

— Казвал ли ти е някога нещо за Патрик Галоуей?

— Разбира се. Тези дни всички говорят само за него.

— Имам предвид, нещо по-специално. За себе си и Галоуей.

— Че защо? Те едва се познаваха, когато Пат замина.

Нейт обмисли как да постъпи. Тя беше най-близкият му роднина и беше редно да узнае. Можеше да и каже и сега.

— На компютъра имаше написана бележка.

Тя избърса сълзите си:

— Каква бележка?

Нейт стана отново и отвори папката, която беше оставил на бюрото си.

— Ще ти дам да прочетеш копие от нея. Няма да ти е лесно, Кари.

— Искам да я видя веднага.

Нейт й подаде листа и зачака. Видя как малкото цвят, който се бе върнал по бузите й, отново изчезна. Но вместо да се насълзят от шока, очите й проблеснаха гневно.

— Това не е вярно. Това е лудост. Мръсна лъжа! — И сякаш за да го докаже, тя скочи на крака и разкъса разпечатката на парчета. — Това е ужасна лъжа и би трябвало да се засрамиш. Моят Макс през живота си не е сторил зло на никого. Как смееш! Как смееш да ми казваш, че е убил някого, а после и себе си.

— Просто ти показах онова, което намерих на компютъра му.

— А аз ти казвам, че това е лъжа. Някой е убил съпруга ми, затова по-добре си свърши работата и открий кой е. Онзи, който е убил моя Макс, е написал тази лъжа тук и ако си й повярвал дори за секунда, върви по дяволите.

Тя изскочи от стаята и миг по-късно той чу сърцераздирателния й плач.

Излезе навън и я видя сгушена в прегръдките на Пийч.