Читать «Далеч на север» онлайн - страница 115

— Погрижи се да закарат нея и децата у дома им — каза той тихо и се върна в кабинета си.

Известно време просто стоя, гледайки парчетата хартия по пода.

14.

Хоп имаше кабинет в кметството. Не беше по-голям от килер за метли и също толкова луксозно обзаведен, но тъй като Нейт искаше срещата да бъде официална, настоя да бъде там.

Тъй като беше гримирана и в тъмен костюм, той реши, че са на една и съща вълна.

— Шериф Бърк. — Думите прозвучаха като две бързи ухапвания, а жестът, с който му посочи стол, напомняше на пронизване.

Усети мириса на кафе от чашата на бюрото й и видя, че каната върху късия плот зад нея беше почти пълна. Но не го покани да си налее.

— Дойдох да се извиня, че бях рязък с теб сутринта — започна той, — но ти ми се изпречи на пътя в неподходящ момент.

— Напомням ти, че работиш за мен.

— Работя за хората от този град. И един от тях лежи във временната морга. Това значи, че той е моят приоритет, кмете, а не ти.

Устните й, боядисани в яркочервено, се изпънаха. Чу я как дълбоко вдиша и издиша.

— Дори да е така, аз съм кмет на този град, което прави гражданите му и моя главна грижа. Не съм се навъртала, за да клюкарствам, и не ми хареса, че се държиш с мен, сякаш точно това правя.

— Може и така да е, но имах работа. И част от нея беше намерението ми да ти докладвам, когато завърша предварителния оглед. Което съм готов да направя сега.

— Не ми харесва рязкото ти отношение.

— Нито на мен твоето.

Този път тя отвори уста и очите й проблеснаха.

— Очевидно майка ти не те е научила да уважаваш възрастните.

— Явно не съм прихванал. Но пък и тя не ме харесваше.

Хоп потропа с пръсти по бюрото — с късите си, практично изрязани нокти без лак, които не се връзваха с начервената уста и деловия костюм.

— Знаеш ли какво ме вбесява в този момент?

— Сигурен съм, че ще ми кажеш.

— Фактът, че вече не съм ти ядосана. Обичам да задържам беса в себе си. Но си прав, че хората от този град са първият ти приоритет. Уважавам становището ти, защото знам, че си искрен. Макс ми беше приятел, Игнейшъс. Добър приятел. Затова съм разстроена.

— Знам. Съжалявам за него и още веднъж се извинявам, че не бях по…

— Чувствителен, учтив, внимателен?

— Което си избереш.

— Добре, да вървим напред. — Тя извади хартиена кърпичка и ентусиазирано издуха носа си. — Налей си кафе и ми кажи какво става.

— Благодаря, но вече изпих около литър. Доколкото разбрах, Макс е излязъл от къщи някъде след десет и половина снощи. Скарал се с жена си — нищо сериозно, но тя твърди, че през последните няколко дни бил изнервен. Откакто се разбра, че са открили тялото на Патрик Галоуей.

Хоп смръщи чело и бръчките край устата й се задълбочиха.

— Чудя се защо ли. Не си спомням да са били особено близки. Струва ми се, че се разбираха, но Макс не беше прекарал тук много дълго време, когато Патрик изчезна.

— Засега нямам доказателства дали Макс е спирал някъде, преди да отиде в кабинета си в редакцията. Ако изчисленията на доктора са верни, вероятно преди един сутринта той — или неизвестен извършител — е пуснал куршум в мозъка му през дясното слепоочие.