Читать «Далеч на север» онлайн - страница 116

— Защо някой би… — Тя се овладя и му направи знак да продължи. — Извинявай. Давай нататък.

— От местопрестъплението става ясно, че загиналият е седял на бюрото си по това време. Задната врата е била отключена. Казаха ми, че това било обичайно. Компютърът му беше включен, както и настолната лампа. На бюрото имаше частично пълна бутилка ирландско уиски и чаша за кафе с около един пръст уиски в нея. Ще бъде анализирано, но не открих някакви особени съставки в чашата.

— Господи. Видях го вчера сутринта.

— Стори ли ти се мрачен?

— Не знам. Не му обърнах внимание. — Хоп притисна сключените си ръце до основата на носа, после ги свали. — Сега, когато го спомена, май наистина изглеждаше потиснат. Но не мога да разбера защо би си причинил това. Бракът му с Кари беше сполучлив. Децата му не създават повече проблеми от връстниците си. Обичаше вестника си. Да не би да е бил болен? Може би е открил, че има рак, и не е могъл да го понесе.

— При последния преглед е бил съвсем здрав. Преди шест месеца. Оръжието, открито на местопрестъплението, е било негово, надлежно регистрирано. Според жена му най-често го държал в жабката на колата си. За да стреля по мишени. Нямаше следи от борба.

— Горкият Макс. — Тя грабна нова кърпичка, но вместо да я използва, просто я смачка на топка. — Какво би могло да го накара да сложи край на живота си, да причини това не само на себе си, но и на семейството си?

— На компютъра му имаше бележка. Гласи, че е убил Патрик Галоуей.

— Какво? — Хоп току-що беше вдигнала чашата си и кафето се разплиска, когато рязко я остави отново. — Игнейшъс, това е лудост. Макс? Това е абсурдно.

— Той също е бил алпинист, нали? Преди петнайсет-шестнайсет години.

— Да. Но половината от хората в този град някога са били или продължават да се занимават с планинарство. — Тя опря длани на бюрото си. — Не мога да повярвам, че Макс е убил някого.

— Но беше готова да повярваш, че е убил себе си.

— Защото е мъртъв! Защото всичко, което чух, сочи към това. Но убийство? Това са глупости.

— Ще се направят тестове, за да се удостовери, че е бил използван точно този пистолет. Ще се проверят отпечатъци, барутен нагар. Според мен резултатите ще покажат, че е било самоубийство, и официалното заключение ще бъде също такова, а разследването на убийството на Галоуей ще бъде приключено.

— Не мога да повярвам.

— Ще ти кажа още, че аз не съм убеден.

— Игнейшъс. — Тя притисна ръка до слепоочието си. — Объркваш ме.

— Колко удобно, нали? Бележка на компютъра? Всеки би могъл да натисне няколко клавиша. Вината го убива след толкова години? Че как така си живееше добре досега? Кари каза, че винаги й е оставял бележка на възглавницата, когато му хрумнело да отиде на работа през нощта или рано сутринта. И след като има такъв навик, защо не й е оставил бележка, когато е решил да се самоубие?

— Искаш да кажеш…

— Лесно е да извадиш пистолета от жабката, ако знаеш, че е там. Не е трудно да инсценираш самоубийство, ако го обмислиш добре и запазиш хладнокръвие.