Читать «Ловци на скалпове» онлайн - страница 8

Така по време на почивките Халер можеше да слуша разказите на другарите си, които обичаха да си спомнят за миналите времена.

Най-интересен разказвач беше Годе. Той знаеше много случки — груби и трогателни. Беше човек с много занаяти — и ловец на диви зверове, и пътник, и водач по планините. Много неща бе видял из пустините на изток.

Най-много го разпитваше Хенрих за индианците — този постоянен бич за белите пътници. Още не бяха срещали никого от тях. Тези хора и техните първобитни нрави силно интересуваха младежа. Той по примера на много човеколюбиви хора беше готов да проклина цивилизацията, която от година на година прогонваше все по-далече в пустинята тези бедни деца на природата, отнемайки техните владения. Намираше много поезия в техния живот и открито изповядваше това.

Неговите възгледи по този въпрос обаче не се харесваха на Годе, нито на търговците. Веднъж, когато Хенрих говори за това с пламенен тон, Бил Бент, който седеше до него на тревата, заяви:

— Когато идем по-далече, където ще стане нужда и вие сам да стреляте върху тези скотове, тогава ще забравите вашите филантропични дрънканици. Практиката, любезни приятелю, убива теорията. И когато съществува такава омраза между червенокожите и белите, които се радват на всеки индиански скалп, вие като бял ще се съгласите ли да вземете страната на враговете, дето без жалост грабят, а и убиват вашите съотечественици?

— Аз не отричам техните престъпления — възрази Хенрих, — но ми позволете да оплача и тяхната участ. Наистина белите са прави, когато вземат мерки против крайните жестокости на своите съседи, но намирам за безнравствено да се плаща за главите на убитите от тях, както ми разказа Годе. Пък и самите вие въпреки силното ви презрение към нещастните индианци няма да подадете ръка на този, който се нарича ловец на скалпове и чийто занаят се състои в това, да продава на началниците си кожата, одрана от главата на убитите от него врагове, като в същото време се гордее, че е извършил голям подвиг. Това ми напомни за обичая, който се практикува във Франция и Англия и според който градският съвет плаща известна сума за всеки убит звяр — вълк или нещо друго. Но моля ви се, това са хора! Признайте, Бил, нима няма да ви е противно да стиснете ръката, която е изцапана с такава кръв?

Бил Бент се позакашля, леко се позачерви и почна да си вее на лицето с широката шапка.

— О! — каза той. — Вие съвсем иначе гледате на нещата. Това още никога не ми е минавало наум… От ваша гледна точка — признавам, че… Но аз и не помислих даже за това, когато обядвах веднъж в Санта Фе със Сегин — водачът на една група ловци на скалпове. Той е същински джентълмен. Уверявам ви, храбър е като лъв и при това с добре възпитан.

— И колко е хитър! — прибави Годе възхитен. — По време на едно примирие покани цялото село на пир и им даде отровна храна. По този начин кожите на техните черепи му излязоха много евтино. Друг път нареди пред дулото на един топ двеста дивака, които не знаеха предназначението на това оръдие. Когато изгърмя, всички налягаха мъртви.