Читать «Ловци на скалпове» онлайн - страница 6

— Малко шери, господин Халер — каза Бил Бент. — Това е най-добрият лек за болни. Пийте смело, то е местно питие. Веднага ще ви олекне.

— Наистина ли ще дойдете с нас? — го попита друг.

— Да. Чаках само братовчед си, за да ми каже какво трябва да взема със себе си за път. Не искам да вървя след вас с празни ръце, мили Севрен. И аз искам да имам стока, за да я продам в Санта Фе. И така, господа, ако някой от вас иска да ми помогне в избора на стоката, трябва да се съгласи на следното условие — днес на обяд да ви почерпя с вино. Това е отплата за услугата.

Търговците се смяха много на остроумния начин, по който той искаше да им се отплати за вчерашното угощение. Всички се съгласиха да му услужат и до обяд той успя да накупи платове, разни дребни железни и медни неща и огледалца. А кола и мулета остана да си купи в пристанището Индипендънт, откъдето керваните тръгваха за пустинята.

След няколко дни младежът се сближи напълно с младите търговци. Намираха го наистина извънредно сериозен, но пък неговата любезност изглаждаше всичко. За съвсем кратко време той стана любимец на всички. Радостният прием, който му направиха отначало, беше резултат на уважението, което всички изпитваха към Севрен, но личните качества на Хенрих бързо накараха всички да го обикнат.

Глава II

ЦЕНАТА НА КРЪВТА

В Индипендънт се бавиха цяла седмица, докато закупят мулета и фургони, след това керванът, който се състоеше от 100 фургона и 200 души, потегли на път през равнината.

Хенрих Халер така се увлече от новия си занаят, че закупи стока за два фургона. За надзиратели и водачи на мулетата си нае двама дълги, сухи мисурийци. А Севрен, който грижливо следеше здравето на братовчед си, нае един канадец на име Годе, когото познаваше като честен и весел момък, и го назначи за личен слуга на Хенрих, понеже беше сигурен в способността му да прогонва тъжните мисли. В пустинята не може да става и дума за строга етикеция и читателят сам ще се убеди по-нататък в това. Тук преданият слуга се превръща скоро в близък другар, а ако е умен и остроумен, забавлява своя господар през дългите часове на почивките.

А къде отидоха спретнатите младежи? Те останаха в хотела на плантаторите, защото около фургоните се виждаха само хора, облечени в ловджийски дрехи, а на главите си носеха шапки с широка увиснала периферия. Това бяха другарите на Севрен. Нямаше никаква следа от черните им костюми и лъскави брилянти, но не можеха да се отрекат и многото достойнства, които имаше новото им облекло, в което се виждаше едно умно съчетаване на полезното с приятното. Почти всички бяха облечени еднакво, а Халер беше просто образец — всяка част от неговия тоалет, преди да се купи, се подлагаше на строга критика от страна на приятелите му и затова целият му костюм беше класически за хората от тази професия: материята на ловджийската му блуза беше пъстра еленова кожа, обшита с различни бродерии. Сукнените му сиви панталони бяха стегнати до коленете с червени сукнени гамаши. На краката си имаше тежки обувки с медни шпори, а цветната риза, гълъбовата връзка и една широкопола шапка „Гуакил“ допълваха разкошното му облекло. Зад седлото му имаше килимче, което служеше за наметало в дъждовно време и за нощна постеля. Направата на това килимче бе много проста — едно голямо парче от сукно с дупка в единия край, през която може да мине само главата на Хенрих. Когато беше студено или валеше дъжд, той го намяташе, като си мушкаше главата през дупката, и така беше защитен от главата до краката, а и конят беше защитен от лошото време.