Читать «Ловци на скалпове» онлайн - страница 9

Хенрих настръхна от ужас при този разказ.

До този момент Севрен мълчеше, но сега каза:

— Чисти измислици! Ако слуховете за всички убийства, които се приписват на Сегин, бяха верни, няма да е останал нито един индианец в Северна Америка. Аз зная, че той е безжалостен в занаята си, но не вярвам, че прибягва към нечестни средства. Това не е в характера му.

— Все едно — извика Халер, — този човек се занимава с позорен занаят и аз съм готов да го заплюя в лицето.

— Че защо пък? — промърмори Бил Бент.

Тази разлика във възгледите им правеше вечерните беседи по-интересни и по-занимателни, но общо взето новият живот се харесваше много на Хенрих. Споменът за скъпите на сърцето му хора не се изглади от паметта му, а се превърна в свещен култ. Пътуването му даваше нравствено и физическо удовлетворение. Кръвта се движеше по-бързо във вените му, зрението му се изостряше и той гледаше срещу слънцето, без да мига. Понякога, като не можеше да удържи прилива на енергия, която усещаше у себе си, той препускаше напред на любимия си кон и се връщаше с цял куп от цветя, упоен от тяхното благоухание и възхитен от околната гледка. С една дума — бе обхванат от пустинна треска.

Отначало не разбираше значението на тази дума, която така често употребяваха неговите спътници винаги с усмивка. А тя означава такова нравствено състояние, което кара пътника да забрави миналото и да живее само с впечатленията от момента.

Севрен не искаше нищо друго така силно за своя братовчед, както именно това душевно състояние. Когато Халер се връщаше весел и възбуден от някоя приятна разходка, той казваше на другарите си:

— Бог да е на помощ на доктор Уолтън, който смяташе състоянието на Хенрих за неизлечимо. Пътуването на изток е много по-силно от всички лекове на нюорлеанските аптеки.

Когато керванът приближи до Арканзас, започнаха да се виждат в далечината конници, които веднага се скриваха зад хълмовете. Това бяха индианци от племето на павните. От няколко дена вече те се навъртаха наоколо, но страхът от карабините ги караше да стоят далече от него. Най-после керванът стигна до брега на една река на 6 мили от известните хълмове Плум бут (хълмове, покрити с плодове). Наредиха вагоните в кръг, а пътниците се разположиха вътре в него.

Дружината трябваше да се сдобие с месо. Досега срещаха твърде малко бизони, но вече се намираха в местност, където бизоните бяха много и ходеха на големи стада.

Докато пътниците спореха накъде да тръгнат, за да намерят по-богат лов, Севрен ги прекъсна, като им посочи пътя, който трябваше да поемат, за да се сдобият с прясно месо. Всички погледнаха към посоченото място и видяха черни фигури на една поляна. Веднага ловците яхнаха конете си и в галоп се понесоха към мястото.

Севрен би ги последвал, ако не се страхуваше от насмешките, с които щедро го награждаваха другарите му, за изключителната му грижовност към Хенрих. Но братовчедът беше вече съвсем здрав и можеше сам да върши всичко. Така Севрен остана при фургоните, но изпрати верния Годе на свое място.