Читать «Фаетон» онлайн - страница 92

Пангу се изправи пред българина:

— Туан вече няма нужда от мен. Затова ще си ходя. Мястото ми е в моето племе.

Той се сбогува с всички и пое с прауто си нагоре срещу течението.

Корените на злото

Останалите в лагера до космическия кораб се приготвиха за нощувка. Разпънаха палатки, намазаха се с репеленти против комари и пиявици. Офицерът нареди нощно дежурство — не толкова срещу зверове, колкото от недоверие към затворените пришълци. Ами ако измислеха някоя нова хитрост? Нещо, което не бе успял да прецени доктор Пеев?

Приседнал до огъня, биологът трябваше да им разкаже до последната подробност точно какво се бе случило.

Слушаха го наистина, ала на него все му се струваше, че не всичко му вярваха. Та то в действителност изглеждаше тъй необикновено.

И ако пред очите им не стоеше чудният космичен дом с наредените по етажерките лилави същества, можеха да сметнат, че се гаври с тях.

Накрая доктор Ситуморанг постави най-важния според него въпрос:

— Как си обяснявате това странно излизане от строя на биокомпютъра?

Пеев вдигна рамене:

— Признавам, не съм наясно. Само някакви бледи догадки. Първия смут в бодливото черно кълбо забелязах, когато изхвърлих в реката дистанционния детонатор. А втория, трайния, който ме убеди в правотата на предположението ми — когато Пангу ми се притече на помощ.

— Каква връзка може да има между тях? — недоразбра Ситуморанг.

— Допускам нещо подобно. Свръхразумът, както той сам се величае или както са го величаели някога създателите му, въпреки изключителните си разсъдъчни способности всъщност си остава само една изчислителна машина. Неговите аналитични и осмислящи системи не са пригодени да възприемат подобни постъпки, напълно непознати на „разумните“. Той не е програмиран нито да изпитва, нито да разбира такива психични прояви като емоциите. Чувството на самопожертвователност противоречи изцяло на заложената в него строго математическа логика. Тя признава само „да“ и „не“, целесъобразно или нецелесъобразно. Това, което извърших аз, това, което извърши Пангу според машинната му логика представлява безразсъдство. Да се жертвуваш, а защо? Да се отклониш от естествения инстинкт за самосъхранение? И тъкмо това безразсъдство — според неговата програма истински абсурд — смути хода на неговата непоклатима логика, обърка я. Свръхразумът всъщност „блокира“, както „засича“ обикновен калкулатор пред нерешима задача.

Доктор Ситуморанг сам се запита:

— Толкова ли антагонистични са емоциите и интелектът? Защо при човека те не блокират разсъдъчната му дейност?

— Защото компютърът е и си остава модел само на една от психичните прояви на нашия мозък. А човешката психика е несравнимо по-сложна от най-сложната интегрална схема, дори холографна. Не само по своята вместимост, по количеството битове, които е способна да запамети. Едно от отличията й, изглежда, е тъкмо „логиката на чувствата“, ако ни е позволено да се изразим така. Отлика и превъзходство, слабост и сила едновременно.