Читать «Фаетон» онлайн - страница 90

Биологът изнесе вещите си и вещите на Садикин. После затвори люка.

Ония вътре не показаха никакъв признак на съпротива, дори не и на безпокойство.

Затъпели като добичета!

Тогава той взе радиопредавателя си. Нагласи го на аварийната вълна за връзка с института, с чието съдействие извършваше проучванията си. И заговори в микрофона:

— Тук доктор Пеев! Тук доктор Пеев! Чувате ли ме?

Отсреща се обадиха:

— Слушам ви, доктор Пеев!

— Строго секретно! — натърти биологът. — Строго секретно! Да не се дават никакви сведения в пресата!

— Разбирам, строго секретно!

— Открих причината за необяснимото завръщане на „Юпитер 5“.

Оттатък гласът не можа да сдържи възклицанието си.

Ученият продължи:

— Причинителите са в ръцете ми. Имам спешна нужда от помощ! Спешна помощ!

Оня запита:

— Координатите ви?

И когато Пеев му ги продиктува, и чу как гласът ги повтори за проверка, довърши:

— Чакам тук! Чакам!

Едва тогава се отпусна, полегна върху тревата. Но и така, в почивката си, не изпускаше от поглед прозрачната ракета. Оттам можеше да очаква всичко. И той беше готов за всичко.

Дойде, та приклекна до него и Садикин.

— Е, какво? — измърмори той нетърпеливо. — Няма ли да се махаме от това прокълнато място?

— Няма! Чакаме помощна експедиция.

И без това раздразнен, при тия думи яванецът едва се сдържа да не изругае.

Повъртя се напред-назад, стиснал пестници, ала накрая седна и той. А погледът му не се откъсваше от мъртвия крокодил, който бе извлякъл, доколкото бе могъл, на сушата. Да не го отвлече отстъпващата вода.

Поуспокоени след преминалото бедствие, животните почваха да се размърдват, да се провикват, да скачат, да се гонят, продължаваха прекъснатия за кратко ритъм на живота. Пак видели слънцето, сякаш при ново разсъмване, гибоните подхващаха пискливите си псалми. Запищяваха цикади, разкрякваха се птици, забръмчаваха оси, пчели и бръмбари, запърхваха пеперуди.

Както лежеше напълно безгрижно в присъствието на всемогъщия бял дукун, Пангу запита:

— Кажи бе, туан Пеев! Как успя да укротиш злите духове?

Пеев замълча. Да му обяснява ли? На човек, който няма представа за радиовълни, за компютри, за други планети, за техните обитатели и за разнообразните форми на живота.

Навярно само така:

— Всъщност укроти ги ти, Пангу.

— Аз! — даякът дори се обиди, приел думите за ироничен намек.

— Точно ти! По-право най-първо аз, когато изхвърлих първото кълбо. И после ти, когато се спусна да ме спасяваш от крокодила. Злите духове — принуден беше да се ползува от неговите представи, — или по-точно техният вожд…

— А кой е вождът им?

Оная черна бодлива топка. Тоя вожд не разбира какво значи приятелство, дружба, помощ на човека от човека. Не можа да проумее защо и аз, и ти рискувахме живота си. Нашето поведение го обърка — поведение, съвсем непонятно за него. И той прекъсна за малко да заповядва на виолетовите духове. Моята заслуга беше само тая — да се досетя какво е станало и да се възползувам от зашеметяването му, та да го изхвърля в реката.