Читать «Фаетон» онлайн - страница 98
Петър Бобев
И че нямаше да позволи никому — ни на Пангу, ни на който и да било друг — да го види, когато изважда скъпоценната торбичка от разпрания стомах.
Даякът познаваше джунглата, познаваше законите и. По инстинкт разбра, че е време по-скоро да се маха оттук, от обсега на бракониерската пушка. А тя е точна, рядко пропуска.
Все тъй инстинктивно прецени зад кое дърво ще бъде донейде неуязвим и изтика нататък лодката си. Гигантското дърво имаше огромни дъсковидни корени, които му предоставяха задоволително прикритие поне за известно време.
И Пангу се възползува от това прикритие. Метна се в прауто и с неподозирани сили загреба навътре в реката.
Нищо, че талвегът се носеше като отделна река, като планински порой насред реката. По-опасни бяха куршумите.
Страхът дава криле.
Сам се учуди как успя да прекоси клокочещото вълнение безнаказано. Там вече работата потръгна.
Тласкано от отмерените удари на веслото му, прауто се понесе нагоре, почти отъркващо се в отсрещния бряг, прикрито в сенките на избуялите шубраци.
Няколко куршума близнаха водната повърхност на три-четири метра от него.
После настъпи тишина.
Оня бе разбрал безполезността на стрелбата си.
Но Пангу не отслаби своите усилия.
Бе си обяснил постъпката на яванеца посвоему.
За него причината беше амокът — болестният пристъп на кръвожаден бяс, необузданата мания за убийство, която сегиз-тогиз овладяваше и някои от съплеменниците му.
Отде можеше и да допусне, че то всъщност не беше обикновеният азиатски амок, а амокът на цивилизацията — алчността?
info
Информация за текста
Сканиране: Eternities
Разпознаване и редакция: gogo_mir, 2010
Издание:
Петър Бобев. Фаетон
Редактор: Бистра Сакъова
Художник: Ангел Домусчиев
Художник-редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Ирина Йовчева
Коректори: Боряна Драгнева, Стоянка Кръстева
Издателство „Христо Г. Данов“ Пловдив, 1988
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/17199]
Последна редакция: 2010-08-17 09:00:00
