Читать «Фаетон» онлайн - страница 61

Пангу се наежи:

— Туан Садикин да знае, че даякът не измисля, даякът не лъже.

Пеев потвърди:

— Не, не ме лъже. Не се лъже и той самият. Има нещо, но какво?

Садикин взе нещата на подбив:

— Защо се чудите растение ли е или животно? Щом има козина, крайници, очи — ясно, животно! Нереално, но с признаци на животно. Като Сфинкса, като Минотавъра…

Пангу, отгризал първата хапка от печената лапа, отново се намеси:

— Няма животно без уста. А тия са такива — с очи, пък без уста.

— Ами виолетовата козина? — повече към себе си постави въпроса биологът. — Кое животно има такъв цвят?

Садикин примираше от глад, но все не се докосваше до своя дял от месото, страхуваше се от отрова.

Но като видя, че другите вече ядат, уж по погрешка се пресегна и взе късчето на Пангу. Размени го със своето.

Тогава рече:

— Растенията не са виолетови, а зелени.

Пеев се замисли:

— Младите листенца често имат друг цвят: червен, жълт, та и виолетов, което се дължи на пигмента антоциан. Другояче са оцветени и синьо-зелените водорасли, в които ведно с хлорофила във фотосинтезата участвува и фикоциан.

— Тогава излиза, че са растения. Какво се чудим?

Защото ходят — подметна отново даякът. — Някак особено, ама ходят.

В такъв случай и аз нищо не мога да кажа — съгласи се бракониерът.

А мисълта му нито за миг не можеше да се откъсне от заседналия върху дънера крокодил, в чийто търбух навярно лежеше торбичката с диамантите.

Доктор Пеев добави:

— Срещат се. Рядко наистина, но се срещат. Да не говорим за тия, които се местят с нарастването на коренищата си, да не говорим за гъбите, чийто мицел се развива откъм външната страна и всяка година образуваната окръжност става по-голяма. У нас го наричат „Самодивско хоро“.

— То е друго — каза Садикин. — И бамбукът за една нощ се удължава цял метър.

— Наистина е друго — съгласи се Пеев. — Аз мисля за волеви движения. Има ли такива?

И сам си отговори:

— Има! Толкова странни прояви, че и мен объркват. Ето, непентесът! Ето росянката, ето сараценията! Техните капани задействуват чак след като усетят кацването на плячката. И то не като листата на мимозата, които се свиват при всякакъв допир. Не. Власинките на росянката например не реагират на грубо докосване, да речем от дъждовните капки. Само на съвсем леки насекоми.

— Искате да кажете, че имат нервна система? — схвана мисълта му яванецът.

— Според някои — да. Различна от нашата, но със същите задачи.

— За това са нужни сетива.

— Твърдят, че има и нещо подобно. Хлорофилните зрънца изпълняват ролята на очи. Звукът възприемат с повърхността си. Освен това по някакъв начин долавят електромагнитните полета. И гравитационните. Да не говорим за светлинните лъчи, под чието въздействие листа и цветове сутрин се отварят, а вечер се свиват.

Пангу не можа да се сдържи:

— Всички от моето племе знаят, че и дърветата, и тревите имат душа. Защо се чудите?

Пеев се замисли:

— Напоследък излиза като че ли наистина първобитните представи за света не са били тъй наивни, както ни се струваше някога. А всъщност какво значи „душа“? Усещания, интелигентност, памет, чувства? В това поне сме убедени — че и растенията имат усещания, щом реагират на тях. Имат и памет, някакво подобие. Това се потвърждава в опита с филодендрон, който, веднъж изпитал удара на електрически ток, винаги потръпвал, когато към него се доближавал какъв да е метал. И ненаелектризиран. Тия потръпвания са регистрирани от осцилографа. А може би имат и чувства. Има сериозни доказателства, че реагират на музиката, като в зависимост от жанра увеличават или намаляват добивите. При опити с тъканни култури, при които в едната колба тъканта била заразена с вирус, загинала и другата, незаразената тъкан. Нещо като съчувствие.