Читать «Фаетон» онлайн - страница 62

Странен шум прекъсна думите му. По съседния дънер сякаш се срина някаква топка. Но тозчас се стрелна обратно нагоре. Пак се спусна и пак, със същата шеметна бързина се изкатери. Както детските топки с ластик.

И тримата го познаха — тупаи, подобно на мишка и катеричка животинче, в действителност родствено на, лемурите.

И съвсем безопасно.

Пеев продължи прекъснатите разсъждения:

— Доскоро осмивахме зоопсихологията — психологията на животните, като я смятахме лъженаука. Вече се примирихме с нея. Аз отивам още по-далеч, събирам материал за нова наука „фитопсихология“ — психология на растенията.

Садикин губеше търпение от тая бъбривост на сътрапезника му. Кога ли щяха да привършат с това ядене, та някак да им се изплъзне?

И го прекъсна иронично:

— Чак дотам — фитопсихология!

— Защо не? Щом притежават усещания, за да бъде осмислено тяхното съществуване, е нужна някаква интелигентност. Ние вече кръстихме изчислителните машинки интелигентни, а растенията по-просто ли са устроени?

— Не естествено, но в машините човекът влага своята логика.

— А как смятате, логиката на природата — тая природа, която е създала самия човек, по-нелогична ли е от човешката?

Пангу вече не се обаждаше, объркан от този разговор, който за него ставаше все по-непонятен.

Накрая не се сдържа.

— Аз си отивам — надигна се той. — Туан Пеев вече си има спътник, с когото да продължи. И си разбират езика.

Пеев направи последен опит да го задържи:

— Сега сме трима, духовете вече не са опасни. Не ни изоставяй!

Даякът тръсна тежката си черна коса:

— Реших. А щом съм решил, ще тръгна!

Сбогува се, нагласи се в прауто и загреба, последван от разочарования поглед на биолога и с нескрито задоволство от Садикин.

Поне единият се махна! Оставаше да се отърве и от другия.

Но се сепна. Ами ако тоя дивак не си отива, а е тръгнал да го предаде на преследвачите му?

Даяките минават за почтени хора, само че днес целият свят се е променил. Никому не можеш да се довериш.

Защо го пусна?

Тревогата стегна още по-силно гърлото му.

Как да се избави и от втория?

Трябваше още да се преструва!

Двамата седнаха отново по местата си да продължат прекъснатата гощавка.

За да го заблуди, продължи, сякаш се бе върнал в своето предишно, цивилизовано съществуване, в което такива беседи бяха твърде обичайни:

— Растенията са рожба на сляпата еволюция, а машината — на разумния човек. Рожбата на хомо сапиенс придобива фамилното име на баща си и става машина сапиенс. Това е то да се вдъхне разум в мъртвата материя. Впрочем същото се е случило и в живота, но при много по-продължително развитие.