Читать «Пазители» онлайн - страница 294

Нора тръгна нагоре с Айнщайн. Травис пазеше тила им, вървейки заднишком, с автомат, насочен надолу. От изкачването му се зави свят. Ясно осъзнаваше, че болката и слабостта в раненото му рамо бавно плъзват по цялото му тяло като мастило върху попивателна хартия.

На втория етаж, когато стигна края на стълбите, им каза:

— Ако го чуем да влиза, можем да се отдръпнем и да чакаме, докато той започне да се изкачва към нас, после да излезем напред и да го изненадаме с град от куршуми.

Тя кимна.

Сега трябваше да мълчат, да му дадат възможност за промъкване на първия етаж и време да разбере, че те са на втория, да го оставят да събере смелост и тръгне към стълбите с чувство за сигурност.

Блясък на светкавица — първата днес — огря за секунда прозореца в края на коридора и после се чу гръм. Взривът сякаш раздра небето и всичкият дъжд, събран там, се изсипа върху земята като огромен водопад.

В края на коридора едно от платната на Нора излетя от нейното ателие и се разби в стената.

Нора изпищя от изненада и за миг тримата погледнаха глупаво към картината върху пода на коридора, почти убедени, че нейният полет, предизвикан сякаш от полтъргайст, има нещо общо със силния пукот на гръмотевицата и светкавицата.

Втора картина излетя от ателието, удари се в стената и Травис успя да види, че платното е раздрано.

Чуждият вече бе влязъл в къщата.

Те стояха в края на късия коридор. Вляво бяха голямата спалня и бъдещата детска стая, а банята и точно зад нея — Нориното ателие, бяха отдясно. Онова беше само през две врати от тях, в ателието на Нора, и унищожаваше нейните картини.

Още едно платно полетя към коридора.

Прогизнал, кален, с оплетена козина, още слаб от продължителната битка с чумата, Айнщайн все пак лаеше злостно, опитваше се да пропъди Чуждия.

Насочил автомата, Травис направи една стъпка напред.

Нора го хвана за рамото.

— Недей. Нека се махнем оттук.

— Не. Трябва да се срещнем очи в очи.

— И ние да диктуваме условията — каза тя.

— Това са най-добрите условия, при които можем да се срещнем.

Още две картини излетяха от ателието и изтракаха, падайки върху растящата купчина унищожени платна.

Айнщайн вече не лаеше, а ръмжеше ниско и гърлено.

Тръгнаха заедно по коридора, към отворената врата на Нориното ателие.

От опита и обучението си Травис знаеше, че трябва да се разделят, да бъдат на различни места, а не да се събират в една-единствена мишена. Но това не беше „Делта Форс“. А и противникът им не беше обикновен терорист. Ако се разделяха, щяха да загубят малко от смелостта, нужна за срещата с онова нещо. Самата близост един до друг им даваше сила.

Бяха на половината път до вратата на ателието, когато Чуждият изпищя. Смразяващ писък, който прониза Травис и го вледени до мозъка на костите. Двамата с Нора спряха, но Айнщайн направи още две стъпки преди да спре.

Кучето се тресеше силно.

Травис разбра, че и той трепери. Тръпките усилваха болката в неговото рамо.

Преодолявайки вцепенението на страха, той се втурна към отворената врата, прегази разкъсаните платна и изпразни голяма част от пълнителя в ателието. Откатът на оръжието, макар и минимален, забиваше приклада като длето в раната му.