Читать «Пазители» онлайн
Дийн Кунц
Annotation
От правителствена лаборатория, която се занимава с генетичните изменения избягват две същества.
И двете притежават изключителни способности, но ги дели нетърпимост и омраза, защото олицетворяват доброто и злото.
Ужасяващото е, че и двете са на свобода.
Дийн Кунц
Първа част
Първа глава
1
2
3
Втора глава
1
2
3
4
5
Трета глава
1
2
3
4
5
6
7
8
9
Четвърта глава
1
2
3
4
5
6
7
8
Пета глава
1
2
3
4
5
6
7
8
9
Шеста глава
1
2
3
4
5
6
7
8
Седма глава
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
Втора част
Осма глава
1
2
3
4
5
6
Девета глава
1
2
Десета глава
1
2
3
4
5
Единадесета глава
1
2
3
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
Дийн Кунц
Пазители
Книгата се посвещава на Ленърт Сейн, който не само е най-добрият в своята област, но е също и чудесен приятел. И на Елизабет Сейн, която е чаровна също като мъжа си.
Първа част
Първа глава
1
На своя тридесет и шести рожден ден, осемнадесети май, Травис Корнъл стана в пет часа сутринта. Обу яки туристически обувки, дънки и облече синя карирана памучна риза с дълги ръкави. След това подкара пикапа си на юг от своя дом все по пътя към отдалечения каньон Сантяго на източната граница на окръг Ориндж, южно от Лос Анджелиз. Взе си само един пакет бисквити Орио, голяма манерка, пълна с портокалов Кул-Ейд и напълно зареден „Смит и Уесън“ Чийфс Спешъл, калибър 38.
За два и половина часа път той не включи нито веднъж радиото. Не започна да тананика, нито засвири с уста, нито запя, както често правят мъжете, когато са сами. Отдясно на част от пътя се простираше Тихия океан. Към хоризонта утринният океан беше всепоглъщащ и тъмен, вкаменен и студен, но по-близо до брега отразяваше ярко ранното слънце като лъщящи монети и цвят от рози. Травис не погледна нито веднъж с радост към позлатеното море.
Той беше сух, хилав мъж с хлътнали очи, тъмно кафяви като косата му. Лицето му беше тясно, с нос на римски патриций, високи скули и леко заострена брадичка. Това аскетично лице би подхождало на монах от някой свят орден, който още вярва в самобичуването на душата чрез страдание. Бог му е свидетел, той беше страдал доста. Но това лице можеше да бъде също и приятно, топло и открито.
Неговата усмивка покоряваше жените, макар и преди време. Той не се беше усмихвал отдавна.
Бисквитите, манерката и револверът бяха в зелена найлонова раничка с черни найлонови презрамки, поставена на седалката до него. От време на време той я поглеждаше и му се струваше, че зареденият Чийфс Спешъл прозира през плета.
От пътя Сантяго Кениън, окръг Ориндж, той зави отначало по много по-тесен път, а след това — по един износващ гумите черен път. Няколко минути след осем и трийсет паркира червения пикап в една отбивка под огромните бодливи клони на голям конусовиден смърч.
Той метна презрамките на раничката и пое към полите на планината Санта Ана. Познаваше всеки склон, долина, тясно дефиле и хребет още от детството си. Баща му беше имал каменна колиба в горната част на каньона Свети Джим, може би най-отдалечения от всички обитавани каньони, и Травис бродеше със седмици из дивите земи, отдалечени на много мили.
Той обичаше тези каньони, недокоснати от цивилизацията. Когато беше момче, черни мечки бродеха из горите — тях вече ги нямаше. Все още можеха да се срещнат диви мулета, макар и не толкова много, колкото беше виждал преди двадесет години. Но поне красивите земни извивки и издатини, изобилието на разнообразни храсти и дърветата все още бяха, каквито са били преди: голяма част от пътя му вървеше под навес от калифорнийски дъб и чинар. Понякога отминаваше една или няколко скупчени колиби. Някой от обитателите на каньона бяха хора, вярващи в близкия край на цивилизацията и искащи да оцелеят сред дивата природа, но не достатъчно решителни, за да заживеят в някое още по-страшно и непристъпно място. Повечето обаче бяха обикновени хора, преситени от шумотевицата на модерния живот и оцеляваха въпреки липсата на вода и електричество.
