Читать «Рицарят на Шалион» онлайн - страница 277

— Сядай — каза Иста, без да пуска ръцете на Лис. — Разкажи ми всичко.

— Лейди Иста трябва да се облече, преди да приема молители — строго ги прекъсна лейди ди Хюелтар.

— Чудесна идея — каза Иста. — Иди, моля те, и ми намери някакви дрехи. Подходящи за езда.

— О, Иста, днес няма да ходиш никъде, след всичко, което си преживяла! Трябва да си починеш.

— Всъщност — вметна Лис — марш ди Оби изпрати неколцина от офицерите си да се погрижат лагера да бъде вдигнат и да се премести в Порифорс възможно най-бързо. Ферда ви чака с част от хората си, които да ви придружат по пътя, царина, веднага щом се приготвите. Освен ако не предпочитате да пътувате в някоя от обозните каруци.

— Със сигурност ще предпочете да пътува във фургоните с нас — рече лейди ди Хюелтар.

— Звучи изкушаващо — излъга Иста, — но май ще се въздържа. Ще яздя коня си.

Лейди ди Хюелтар изсумтя ядно и излезе.

Иста нетърпеливо се обърна към Лис.

— Ще си умреш от смях, като видиш коня ми. Сдобих се с него като военна плячка, макар че май ще убедя Илвин да ми го подари — и той има да се смее. Става въпрос за злобния му червен жребец.

— Онзи с демона?

— Да, прихванала го е някаква неочаквана привързаност към мен и ми се подмазва по най-ужасяващия, неподхождащ на един уважаващ себе си кон начин. Ще откриеш, че е много променен, а ако не, кажи ми и аз пак ще му вдъхна страх от неговия бог. Но ти разказвай, скъпа Лис, разказвай.

— Ами, замъкът и градът са в безопасност, а джоконците са изтласкани, мнозина са взети в плен — повечето избягаха на север, но из високите места още може да се крият изостанали от частите си войници.

— Не им е за пръв път да се губят — сухо рече Иста.

Лис се изкиска.

— Пленихме княз Сордсо и цялата му свита, което особено много зарадва лорд Илвин и марш ди Оби. Казват, че князът е полудял. Вярно ли е, че сте го омагьосали да посече вдовстващата княгиня?

— Не — каза Иста. — Само отстраних магията, която му пречеше да го направи. По-скоро смятам, че беше неовладян импулс от негова страна, за който по-късно е съжалил. Джоен беше мъртва още преди мечът му да я удари — Копелето взе душата й. Чудя се дали този факт би донесъл облекчение или съжаление на Сордсо? Май ще трябва да му го съобщя обаче, и в двата случая. Продължавай. Какво стана с лейди Катилара и с нашия смел свещен?

— Ами, всички гледахме от стените на замъка, докато джоконците ви отвеждаха. После нещата поутихнаха за известно време, а след това чухме ужасна врява при големите зелени шатри, но не можехме да разберем какво става. Лейди Катилара изненада всички ни. След като с лорд Илвин бяхте взети за заложници, както ние си мислехме, тя стана от леглото. Накара дамите си да застанат на пост по стените, понеже почти всички мъже бяха твърде болни, а заклинанията на джоконските магьосници не бяха повредили състезателните лъкове на дамите. Някои се оказаха доста добри с тях. Нямаха сила да пробият ризница, но аз видях лейди Кати да уцелва право в окото един гаден джоконски офицер. Просветен ди Кабон стоеше неотлъчно до нея — тя се закле, че Порифорс няма да падне, докато тя все още е негова господарка. Аз пък хвърлях камъни — когато ги хвърляш от висока кула, удрят доста жестоко, дори ако ръката ти не е от най-силните. Ясно ни беше, че джоконците просто са решили да си опитат късмета, но въпреки това ги опердашихме яко. Едва ли бихме издържали дълго срещу едно решително нападение, но поне ги накарахме да отложат щурмуването на стените — а после беше вече късно, защото войската на ди Оби ги удари и ги помете. Лейди Кати беше великолепна гледка, когато отвори портите на баща си. Мислех, че ще се прекърши и ще се разплаче в обятията му, но тя се държа съвсем мъжки.