Читать «Рицарят на Шалион» онлайн - страница 271

— Наляво — каза Илвин на Фойкс.

— Защо да не се скрием от погледа им зад онова възвишение на север?

— По-късно. Тук има едно дере, което е по-близо и също ще ни скрие. Трябва да се движим бавно обаче, сигурно са разставили патрули. Поне аз бих сложил хора там.

Измамното им спокойствие удържа. Усилващият се шум откъм лагера остана зад тях и опразненият пейзаж си присвои излъчването на друг някой следобед, тих, сънлив, горещ, който няма нищо общо с война, магьосничество, богове и лудост.

— При първа възможност — каза Иста на Илвин — трябва да доведеш Горам при мен.

— На вашите услуги, царина. — Илвин се извърна в седлото и огледа терена, който пресичаха.

— Да се опитаме ли да заобиколим назад към Порифорс? — попита Фойкс, като проследи погледа му над върховете на дърветата към далечния каменен замък. Колона мръсен дим все още се виеше над него.

— Не. Ако се измъкнем живи от дерето, ще се опитам да си пробия път до марша на Оби.

— Не знам дали царината ще може да язди толкова далеч — каза Фойкс, като явно смяташе, че не само Иста, а и двамата могат да се катурнат от седлата си всеки момент. — Или смяташ, че ще го пресрещнем по пътя?

— Няма да е на пътя. Ако съм прав, остава ни да покрием само десетина мили. А ако още не е стигнал там, то съгледвачите му скоро ще пристигнат.

Спуснаха се в дерето и почти веднага попаднаха на патрула, предсказан от Илвин. С комбинираната помощ на неочакваната им посока, офицерската униформа на Фойкс, джоконските сбруи на конете и блестящия арогантен рокнарийски на Илвин, стражите скоро останаха зад тях, като кършеха гърбове в поклони. Илвин отвърна на злополучните войничета с четворния квадриански свещен знак, като допря палец до езика си в скришно извинение към петия бог веднага щом се скриха от погледа им. Пришпориха конете в по-бързо темпо.

Илвин ги водеше напред — използваше всяко възможно прикритие, което им предоставяше теренът във вид на падини, дерета, гъсталаци и горички, неизменно в посока север и изток. Изминаха цели четири или пет мили, преди да спрат да напоят конете и сами да пийнат вода. Макар множество колони от дим да замазваха ясното небе зад тях, Порифорс се бе скрил от погледа зад група ниски полегати възвишения.

— Усещаш ли още мечката си? — попита Иста Фойкс, когато той най-после извади главата си от потока.

Той седна и се намръщи.

— Не като преди. Джоен ни направи нещо. Надявам се да не е нещо гадно.

— Според мен — внимателно рече Иста — всички тези събития са ускорили процеса при вас и нещата са се развили по-бързо, отколкото ако следваха естествения си ход. Слели сте се, без нито един от двама ви да зароби или да стане роб. Защото, поне според мен, твоят демон не се е опитал да открадне душата ти, нито ти да откраднеш неговите сили. Делили сте всичко по своя воля.

Фойкс, изглежда, се смути.

— Винаги ми е било приятно да храня животните…