Читать «Рицарят на Шалион» онлайн - страница 269

— Ще можеш ли да ходиш? — колебливо попита Илвин.

— А ти? — с любопитство отвърна тя. Виж, да пълзи можеше да си го представи, в настоящото му омаломощение. Би трябвало да е в леглото, реши тя. По възможност в нейното.

— Не — промърмори Фойкс. — Ще трябва пак да я влачим. Или да я носим. Ще можете ли още малко да се преструвате на труп, царина?

— О, да — увери го тя и се отпусна доволно в ръцете на Илвин.

Илвин категорично отказа да я влачи по неравната камениста земя, която още повече щяла да разрани кървящите й вече крака и стъпала, само че да я носи на ръце не му беше по силите. Последва кратък спор, в който Иста, като един уважаващ себе си труп, отказа да участва, и в резултат Фойкс помогна на Илвин да се изправи на треперещите си крака; задникът й стърчеше на рамото му, ръцете и краката й се полюшваха по подобаващо безжизнен начин. Това й напомни за ездата й на гърба на Перо. Опита се да не се усмихне на спомена, по причина, че това не би подобавало на ролята й. Бялата й рокля също бе опръскана с кръв, вероятно от същия източник, който бе опръскал и лицето на Илвин. Не й беше трудно да отгатне чия е кръвта.

Тръгнаха бавно напред.

— Завийте наляво — насочи ги Фойкс. — Продължавайте да вървите. — Група джоконски войници тичаха срещу тях. Фойкс посочи назад с меча си към командната шатра и извика: — Бързо! Помогнете им! — Войниците хукнаха в указаната им посока.

Илвин измърмори през зъби:

— Фойкс, поназнайваш малко лагерен рокнарийски, но настоятелно те моля да оставяш на мен изреченията, по-дълги от няколко срички. Този табард не може да скрие всичко.

— С удоволствие — отвърна Фойкс. — Тук свърнете надясно. Почти стигнахме до коневръзите.

— Мислиш ли, че ще ни оставят просто ей така да си откраднем кон? — попита Илвин. Задъханите му думи звучаха по-скоро любопитно, отколкото като възражение. Иста погледна изпод мигли към стражите, които се помайваха в сянката на дърветата. Неколцина от мъжете бяха наставали и се взираха към врявата при зелените шатри.

— Да. — Фойкс потупа зеления си табард. — Аз съм джоконски офицер.

— Разчиташ на нещо повече от това — отбеляза Иста с тон почти толкова незаинтересован като този на Илвин.

— Да, защо си толкова сигурен, че няма да ни спрат и да ни разпитат? — попита Илвин и в гласа му се прокрадна нотка на нервност.

— Вие усъмнихте ли се в княгиня Умерю?

— Не, в началото не се усъмних. Какво общо има това?

Иста измърмори откъм нивото на хълбоците му:

— Преди не се изразих съвсем точно. В лагера все още има един магьосник. Той обаче е на наша страна. Стори ми се добра идея. Богът не възрази.

Илвин се напрегна и се обърна, най-вероятно за да погледне Фойкс.

— Двама са — каза Фойкс. — Или по-точно един магьосник и една магьосница. Ако това е правилното наименование за вас, царина. За това не съм сигурен.

— Аз също. Ще трябва да питаме ди Кабон — дружески отвърна тя.