Читать «Рицарят на Шалион» онлайн - страница 236

Кати дъвчеше, без грам изящество, твърде пришпорвана от вълчия си глад, за да отхвърли с презрение предложената й храна. Лис продължаваше да й подава канчето, защото изпитите черти на Кати издаваха колко опасно обезводнено е тялото й. Иста я остави да дъвче и преглъща няколко минути, докато темпото й не се забави видимо.

— По-късно тази нощ — подхвана тя отново — Арис ще излезе на опасен набег, хазартен риск да спаси всички ни. Или да умре в опита си да ни спаси.

— Ти искаш той да умре — измърмори Кати. — Мразиш го. И мен мразиш.

— Грешиш и по двете точки, макар да признавам, че понякога искрено ми иде да те нашамаря. Сега например. Лейди Катилара, ти си съпруга на военен командир и дъщеря на военен командир. Не е възможно да си израснала тук, в този жесток пограничен район, и да станеш такава ужасна глезла и егоистка.

Катилара отклони поглед, може би за да прикрие червенината от срам, която заля лицето й.

— Тази глупава война се точи открай време. Винаги ще е така. Но отиде ли си Арис, ще си отиде завинаги. И всичко хубаво в света ще си отиде с него. Боговете ще го вземат и ще ме оставят неутешима, за което ги проклинам от цялото си сърце!

— Аз ги проклинам от години — сухо отбеляза Иста. — И те ми отвърнаха със същото. — Катилара беше бясна, объркана, гърчеше се в непоносима болка. Но беше ли напълно лишена от здрав разум?

„Какво е реално сега, в този кошмар наяве? Къде е здравият разум? Пълен абсурд е, че именно на мен от всички жени се пада да призовавам към здрав разум“.

— Продължавай да дъвчеш. — Иста изправи скования си гръб и скръсти ръце. — Имам едно предложение за теб.

Катилара я стрелна подозрително с поглед.

— Можеш да приемеш или да откажеш, но друг избор няма да имаш. В това отношение много прилича на чудо. Арис ще излезе тази нощ срещу джоконските магьосници. Илвин пожела да поеме раните му, до прага на смъртта. На мен обаче ми се струва, че ако две тела подхранват едновременно ръката на Арис и поемат раните му, той ще издържи по-дълго, отколкото ако разчита само на едно. Може би това ще е зрънцето, което да наклони везната между успеха и провала. Можеш да бъдеш част от ездата му или да останеш настрани.

Фойкс се размърда притеснено и каза:

— Царина, лорд Арис би се противопоставил на това!

— Определено — студено каза Иста. — Никой друг тук няма да ти предложи този избор, Катилара.

— Не можем да го направим зад гърба му! — каза Фойкс.

— На мен е възложено да извърша този ритуал. Сега това е женска работа, Фойкс. Мълчи. Катилара… — Иста си пое дъх, — ти си вдовица и такава ще си останеш, но каква ще е скръбта, която ще носиш през остатъка от живота си, зависи от избора, който ще направиш тази нощ.

— И с какво ще ми помогне това? — сопна й се Катилара. Сълзи капеха от очите й. — Без Арис всичко е само пепел.

— Не съм казала, че ще ти помогне. Казах, че ще е различно. Можеш да приемеш определената ти роля или да се свреш в някой ъгъл и да чакаш. Ако не приемеш ролята си и той се провали, никога няма да знаеш дали не си могла да наклониш везните в другата посока. Ако я приемеш и той въпреки това падне… то поне ще знаеш. Арис би те предпазил от този избор, така както баща защитава любимото си дете. В това Арис греши. Аз ти давам възможност да избираш като жена, сега, в този последен момент. Той иска да ти спести болката тази нощ. Аз се вглеждам в нощите ти през следващите двайсет години. Никой не би могъл да отсече кое е правилно и кое не в тази ситуация. Но времето да поправим грешките си изтича като водата на Порифорс.