Читать «Рицарят на Шалион» онлайн - страница 234

— Ще дойдеш ли с мен, ди Гура? Подходящ си за целта. Мисля, че не си толкова уязвим за атаките на магьосниците, колкото другите мъже тук.

— Аз… нека огледам терена. — Фойкс се приближи на свой ред до парапета, облегна се и плъзна поглед по лагера в ниското. Иста го видя да отваря и затваря очи и разбра, че е впрегнал вътрешното си зрение, за да прецени предизвикателството. Арис се обърна към Иста:

— Царина, ще се справите ли? Нито аз, нито Илвин ще можем да говорим с вас — ще зависим единствено от вашата преценка кога да поддържате или прекъснете връзката ни.

„Страх ме е по всички възможни начини. Физически. Магически. Морално“. Но най-вече по последния.

— Мисля, че ще мога да откъсна Илвин от теб, да. Ами Катилара?

— Предпочитам да й го спестя — каза Арис. — Оставете я да спи.

— И да се събуди вдовица? Струва ми се, че това е предателство, което никога не би могла да прости. Може да е млада и глупава, но вече не е дете и никога няма да бъде. Във всеки случай, трябва да я събудим, за да се нахрани, така че да има сили, които да ви заеме, а не да се провали по чужда вина.

— Боя се, че ако се досети какво сме намислили, ще побеснее — каза Илвин. — А и демонът й едва ли ще е на наша страна.

Звездите започваха да изгряват над главите им. На западния хоризонт сияйните розови пера на облаците започваха да вехнат в сиво. Толкова много безразлична красота им поднасяше светът на материята…

— Трябва да помисля и за Катилара — каза Иста. „Изглежда, никой друг не иска да го направи“.

Фойкс се обади откъм сгъстяващите се сенки:

— Лорд Арис, ако решите да излезете, ще дойда с вас. Стига царината да ми позволи.

Иста се колеба в продължение на три удара на свитото си сърце.

— Позволявам ти.

— Благодаря ви, царина, за мен е чест — официално отвърна Фойкс.

— Ела — обърна се Арис към Илвин. — Да идем да видим дали в Порифорс е останало достатъчно годно оръжие за този интересен лов. Фойкс, ела с нас. — Той се обърна към стълбите.

Илвин стисна ръката на Иста и я вдигна до устните си.

— Ще се видим скоро.

— Да — прошепна Иста.

Той стисна ръката й по-силно за миг, после я пусна.

23.

Когато лорд Арис най-сетне се оттегли да почине в покоите си, така че Катилара, от другата страна на свързващата врата, да бъде събудена, за да се нахрани, наближаваше полунощ. Пажът свали ботушите му и приседна до леглото, за да бди над почивката му. Иста си помисли, че изтощеното момче ще заспи на пода преди да са минали и пет минути. Арис се отпусна в леглото си, очите му бяха отворени широко и тъмни на светлината на единствената свещ в стаята.

— Бъдете внимателна с нея — помоли Иста той. — Много й се събра.

— Ще се осланям на най-добрата си преценка — отвърна Иста. Арис кимна, приемайки думите й без коментар. Илвин обаче, който бе дошъл с тях, преди да се върне към изпълненото с твърде много събития нощно дежурство, вдигна въпросително вежда, когато тръгнаха към вратата.

— Внимавай с нея, както и с демона й, и не го казвам в смисъла, който имаше предвид Арис — прошепна й той. — След онова прокълнато бягство с фургона едва ли би се спряла пред нещо, за да постигне целите си.