Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 27

Но преди още да докосне счупеното място, той вече се обливаше в пот. Когато ръката й се доближи до подутия крак, той трепна, захапа устни и стисна здраво юмруци.

Тя сякаш усети страха му от болката, наля още бренди и му го подаде.

— Опитай се да изтърпиш — каза тя умолително, като осъзнаваше колко трудно беше това. — Няма да се съпротивляваш, нали? Искам да го наставя както трябва.

— Хайде, направи нещо, уличнице — извика той ужасен. — Действай и престани да хленчиш.

Тя отново не чу грубите му думи, тъй като се бе обърнала към куфара. Искаше му се да я изрита по добре оформените и задни части, да я унижи, засрамен от собствената си страхливост, опитвайки се да се оправдае чрез нея.

От куфара тя извади санитарни шини и превръзки. Като че ли можеше да извади от там каквото си поиска. Изведнъж куфарът му заприлича на кутия на фокусник.

— В клуба имаше аптечка за първа помощ — обясни тя. — Имаше всичко, дори носилка. Ако имаше кой да ми помогне, можех да те подслоня някъде.

— Няма ли накрая да направиш нещо — каза той и затвори очи.

Знаеше, че ще боли, но не очакваше, че болката ще бъде чак толкова силна. За секунда, усещайки ръцете й върху счупения крак, той остана неподвижен. После през вените му премина на тласъци пронизваща болка, която се разнесе из цялото му тяло. След киселия вкус устата му пресъхна, пре-маля му, лицето му пребледня, а по челото му изби пот. Той заби пръсти в мушамата, настръхна.

— Всичко ще е наред — чу я да казва.

Гласът й идваше отдалече, после изведнъж почувства истинска болка, каквато никога не бе изпитвал преди. Беше непоносима. Той извика, опита се да седне, размахвайки яро-стноно ръце. Болката го пронизваше, стържеше по нервите му. Усети, как съдържанието от стомаха се надигна към устата му и изпита ужасното усещане, че се дави. Устата му се напълни с киселия вкус на повръщано, но въпреки това той съвсем ясно чу отчетливото щракване при наместването на счупената кост.

За миг изгуби съзнание. Ужаси се от потъването в мрака и със сетни сили се опита да сграбчи празното пространство, чувствайки, че пада от ръба на една бездънна пропаст. Той извика и продължи да се спуска все по-надолу.

По-късно, когато с мъка се измъкна от мрака и видя отразената върху цветните чадъри светлина, усети притъпена болка в крака си, мирис и вкус на повръщано, отново извика, като дете, събуждащо се от кошмарен сън. Усети в ръката си друга ръка — студена и непоколебима. Той се притисна до нея и тя му вдъхна кураж. Грейс му говореше, но той не можеше да се напряга да я слуша. Достатъчно му бе да знае, че тя е до него, че не бе излязла от вятъра и дъжда и не го бе оставила сам.

Тя дълго държа ръката му преди той да заспи.

ШЕСТА ГЛАВА

Около пет часа сутринта дъждът спря и замъгленото слънце изгря от изток. Въздухът беше свеж, а появилият се лек бриз разкъсваше на места мъглата, откъдето се подаваха късчета синьо небе.

Елис се размърда неспокойно и придърпа одеялото кьм брадата си. Обезпокоен от слънчевата светлина, проникваща през чадърения покрив, той отвори очи. В първия момент не можа да осъзнае къде е и какво прави в тази дупка в земята. Докосна крака си и изтръпна. Чувстваше необичайна лекота в главата си, а устата му беше пресъхнала. Изведнъж в съзнанието му нахлуха събитията от миналата нощ и той се опита да седне, усещайки ускорените удари на сърцето си. Когато видя спящата Грейс, свита на кълбо до краката му, той си отдъхна успокоен. Значи тя все още беше с него, помисли си той с облекчение и започна да я разглежда като жена, чиято съдба щеше да бъде свързана с неговата, а не като някакво досадно същество, което трябва да използваш и да се отървеш от него колкото се може по-скоро. С изненада откри, че тя притежава и няколко положителни черти. Не беше толкова обикновена, колкото му се стори отначало. Също така, съзнаваше, че я вижда в най-окаяния й вид. Никой не би изглеждал добре, ако е гладен и мръсен. Тя беше без грим, с разчорлена коса и ужасни дрехи, но сега, след като си направи труда да я разгледа по-внимателно, той забеляза, че има правилен нос и брадичка, меки сочни устни. Разбира се, тя беше една нула — без всякакво възпитание, но самият той беше същият. Знаеше си. Пасваха си чудесно. Той беше изменник, син на помилван убиец. Тя беше крадла, доскоро лежала в затвора. Чудна двойка, помисли си той с горчивина, а погледът му се плъзна от лицето към тялото й. Усети лека тръпка на възбуда. Можеше да излезе нещо от нея, помисли си той. Ако тя имаше пари, ако някой се заемеше с нея, можеше да я промени. Както и да е, тя се оказа неочаквано полезна. Беше наместила крака му и то както трябва. Той бе уверен в това. Беше му създала удобства и по което и време да се събудеше през дългата нощ, тя бегае край него, за да го успокои.