Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 28

Той се раздвижи неспокойно. Безсмислено беше да лежи и да мисли за нея. Тя беше тук, за да я използва. Трябваше да си състави план. Извади часовника си. Беше пет и двадесет.

Той се протегна и я докосна. Тя се събуди веднага. Ококори се и повдигна глава от куфара, който й служеше за възглавница. Не гледаше глупаво и безизразно като повечето хора, внезапно събудили се от сън. Повдигна се рязко, потръпна.

— Хайде — каза й той грубо. — Трябва да се измъкнем от тук. Почти пет и половина е.

Тя разтри очи с длани, протегна се и се изправи бързо.

— Боли ли те крака? — попита тя, като повдигна чадърите и ги затвори.

Слънчевата светлина обля трапа. Тя подейства приятно и топло на студената му кожа.

— Добре е — каза той и прокара ръка през лицето си.

Безпокоеше го лекотата, която усещаше в главата си. Помисли си, че е така, понеже не беше ял. Въпреки че не му се ядеше, той добави:

— Гладен съм. Тя кимна.

— Ще направя каквото мога. Аз също съм гладна. — Тя хвърли поглед през игрището към клуба за голф. — Може би там ще намеря храна — добави тя под носа си. После вдигна одеялото, с което се беше увила, изтърси го, сгъна го и го сложи на земята. — Ще имаме нужда от него. Ще имаме нужда и от други неща.

— Трябва да се махнем оттук — припомни й Елис — Помогни ми да се измъкна. Не мога да остана тук целия ден.