Читать «Да повярваш на лисица» онлайн - страница 25

— Изгаси я, глупачке! — изрева той. Ненормално ли беше това момиче, за да размахва светлината така, че всеки да я види? Но, разбира се, тя не го чу и когато пропълзя в трапа, той яростно изби фенера от ръката й.

— Няма нищо — каза тя тихо, като вдигна фенера и коленичи на влажната земя край него.

— Никой няма да ни види. Имах нужда от светлина. Навън е тъмно и влажно.

Фенерът освети трапа и той видя прогизналия пясък, момичето, което също беше вир-вода, със сплъстена на кичури коса под отвратителната и малка шапка, която беше провиснала.

— Ще се погрижа за крака ти — каза тя. Беше взела със себе си един голям куфар и два ярки чадъра за голф. Въпреки, че дишаше тежко, тя беше спокойна и нейното присъствие му вдъхваше увереност. — Ще продължи да вали, нали? — каза тя, отваряйки един от чадърите. Несъзнателно тя бе започнала да говори с бодрия тон на медицинска сестра в стаята на болен.

Той кимна, докато я наблюдаваше. Не беше толкова глупава. Самият той нямаше да се сети да потърси чадър.

Тя закрепи големия чадър на стените на трапа като покрив над главата му. Прикритието от дъжда за него беше истинско облекчение и той кимна одобрително, когато тя отвори и втория чадър и го нагласи до първия. Двата цветни чадъра прикриваха изцяло трапа от дъжда и го правеха по уютен. Точно в такова място едно дете би мечтало да бъде затворено. И докато лежеше така, прикрит от дъжда и мрачното небе, а фенерът осветяваше ярките цветове на чадърите, Елис се върна в детството си и за няколко мига почувства истинско вълнение.

Грейс вадеше нещата от куфара. Тя измъкна две големи мушами и ги постла върху мократа земя.

— Премести се върху тях, — каза тя — може да хванеш ревматизъм.

Той посочи крака си.

— Оправи крака ми — каза той нетърпеливо. — Остави сега ревматизма. Мислиш ли, че искам да прекарам тук цялата нощ?

Но тя бе заета с куфара и не го гледаше, така че не разбра какво й говори. Това отново го ядоса. (Да си зависим от тази глуха уличница, разбесня се той). Опита се да я докосне, но не можа и бе принуден да остане да лежи неподвижно, и изпълнен с омраза към нея да я чака да се обърне.

— Можеш ли сам? — попита тя, като се приближи и коленичи над него. Той усети мириса на мократа й фланелена пола и върху лицето му паднаха няколко капки от смачканото малко цвете на шапката й.

Той я сграбчи за рамото и я разтърси.

— Кракът ми — извика той. — Направи нещо! Остави влагата. Оправи ми крака!

Но тя явно не бе наблюдавала устните му, защото каза спокойно:

— Надигни се. Аз ще прикрепям крака ти докато се местиш на мушамата.

Той щеше да се възпротиви, да й каже, че въобще не му пука за влагата, но изведнъж усети, че няма сили. Беше му противно да се оставя тя да го ръководи, но в сегашното си състояние толкова по-лесно му бе да прави това, което му казват.

Най-накрая той се добра до мушамата. Грейс се справи с крака му изключително умело. Съвсем внимателно тя го държеше малко над земята и като че ли предугаждаше движенията на Елис, така че той успя да се премести на мушамата без да усети силна болка. Но докато се пренесе, целият плувна в пот и усети, че му се гади. Като видя мъртвешки бледия цвят на лицето му и лъсналата се от пот кожа, тя го натисна да легне, а малката й тъмна ръка здраво стискаше рамото му.