Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 9

— Това е неочаквано — каза монетният автомат. — Мога да дам много неща. Сигурен ли сте, че нямате нужда от нищо?

— Може би ще ми дадеш време да помисля малко?

— Това е невъзможно — отвърна машината. — Хората, които идват при мен, трябва да имат нещо в главата си. Недопустимо е някой да се шляе наоколо.

— Съжалявам — каза Лансинг.

— Във всеки случай аз не съм създадена така, че да не давам нищо за парата, която ми давате — каза монетната машина. — Трябва да ви дам нещо. Ще ви разкажа една история.

И тя разказа на Лансинг една мръсна историйка за седем мъже и една жена, попаднали на пустинен остров. Разказът беше глупав, животински, жесток и изключително гнусен, той не показваше никаква обществена принадлежност.

Историята свърши и Лансинг, изпълнен с отвращение, не каза нищо.

— Харесахте ли разказа ми? — попита машината.

— Не твърде — отвърна Лансинг.

— Тогава аз се провалих — каза машината. — Подозирах, че не съм ви оценила и не мога да оставя тази работа така. За вашата монета трябва да получите нещо с определена стойност.

Чу се кашлящ звук и нещо метално падна от вътрешността на машината в чашата по средата й.

— Приближете се — рече машината. — Вземете това.

Лансинг го взе. Приличаше на ключове от мотел. Два ключа, единият, от които по-голям, бяха закачени за продълговат пластмасов ключодържател, на който бяха напечатани номер и адрес.

— Не разбирам — каза Лансинг.

— Тогава слушайте внимателно! Обърнете специално внимание на това, което казвам. Слушате ли ме?

Лансинг се опита да каже нещо, но засече и само промълви:

— Слушам.

— Добре. Сега внимавайте много, моля! Отивате на адреса. Ако отидете в нормално работно време, външната врата ще остане заключена. Ако отидете по друго време, по-големият от двата ключа ще я отвори. С малкия ключ се отваря вратата на стая сто трийсет и шест. Следите ли мисълта ми до тук?

Лансинг се задави.

— Да, следя я.

— Когато отворите вратата на сто трийсет и шеста стая, ще видите дванайсет монетни автомата, наредени до стената. Като започнете отляво, отивате до петата машина, повтарям: до петата — едно, две, три, четири, пет — и пускате един долар в нея. Тя ще направи някои операции и след като свърши, отивате при номер седем и пускате един долар в нея…

— Пускам долар в нея — каза Лансинг. — Трябва ли да дръпна лоста?

— Разбира се, че трябва. Никога ли не сте играл на монетен автомат?

— Да, разбира се, че съм играл. Мога ли да пропусна това?

— Точно така — отвърна монетната машина. — Запомнихте ли всичко?

— Да, мисля, че запомних.

— Тогава повторете, за да съм сигурна, че помните.

Лансинг повтори онова, което му каза машината.

— Чудесно — рече машината. — Помнете добре това. Предлагам ви да отидете много скоро, за да не забравите указанията. Трябват ви два сребърни долара. Имате ли ги случайно във вас?

— Сигурно нямам.

— Добре, тогава — каза монетната машина, — ето ги. Не искаме да слагаме препятствия по пътя на това, което ви молим да направите. Ние сме много разтревожени, че няма да изпълните процедурата така точно, както можете да го направите. Нещо прещрака във вътрешността на машината.