Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 7

Лансинг помисли и за това, че може да покани Алис Андерсън да прекара почивните дни с него, но се отказа и от тази мисъл. При последните му срещи с нея той като че откри в очите й блясъка на брачно очакване и когато това му дойдеше на ум, изглеждаше толкова катастрофално, колкото безкрайното дърдорене на Анди. Тогава да ги отпиша и двамата, помисли той. Още можеше да подкара към хълмовете. Или пък можеше да остане в своя апартамент с огъня, музиката и книгата. Освен това сигурно имаше и много други начини да се наслади на почивните дни. Той отново допусна до съзнанието си думите на Анди.

— Мислил ли си някога — питаше Анди, — за критичните моменти в историята?

— Струва ми се, че никога не съм мислил — рече Лансинг.

— Историята е пълна с такива моменти — продължи Анди. — И върху тях, върху сбора от тях светът се гради в тоя му вид, в който го виждаме днес. Понякога ми се струва, че може би съществува множество алтернативни светове.

— Сигурен съм в това — рече Лансинг, без да го е грижа за нищо. Фантастичният полет на приятеля му го беше оставил далеч зад гърба му. Зад прозореца половината от езерото оставаше в сянка, вечерта наближаваше. Докато гледаше през прозореца към езерото, Лансинг почувства нещо нередно. Без да знае защо той разбра, че нещо се е променило. После бавно дойде до съзнанието му — Анди беше спрял да приказва.

Той обърна глава и погледна над масата към приятеля си. Анди му се хилеше.

— Хрумна ми нещо — каза той.

— Така ли?

— Мейбъл замина на гости при нейните родители. Защо да не уредим нещо за утре? Зная къде да намерим два билета за футбол.

— Съжалявам — рече Лансинг. — Зает съм.

ГЛАВА ТРЕТА

Лансинг излезе от асансьора на първия етаж и се запъти към вратата, която водеше към алеята. Когато си тръгваха, Анди видя един познат на съседната маса и остана да си каже някоя дума с него. Лансинг направи най-доброто без много да бие на очи: той се измъкна. Но времето е кратко, помисли си той. Със следващия асансьор можеше да се появи Анди, а до тогава трябваше да бъде невидим и недосегаем. В стила на Анди беше да го спипа отново и да го замъкне някъде на вечеря.

По средата на пътя към вратата той спря. Ратскелер беше вдясно долу по стълбите, а в съседната стая, ако Джексън беше прав, се намираше приказната машина. Лансинг смени посоката и изтича към стълбите.

Докато слизаше по стъпалата, той се упрекваше на ум. Сигурно не съществува никакво складово помещение, а даже и да съществува, там няма да има никакъв монетен автомат. Каквото и да беше тласнало Джексън към фабрикуването на такава история, този път той не позна. Разбира се, тази история можеше да излезе пълна безочливост, а когато студентът е способен на такова нещо, това няма да му донесе нищо добро. Наглостта може да е примамка за член на факултета, а имаше такива членове на факултета, крито често ги мамеха, те сякаш плачеха за това. Повечето от тях бяха надути пуяци, на които малко им трябваше да ги хързулнеш. Но Лансинг винаги се гордееше с добрите отношения между него и студентите. Понякога, предполагаше той, го мислеха за мека Мария. Като премисляше отново отношенията си с Джексън, той не си спомняше за някаква неприятност с него. Още повече, че Джексън беше беден студент, но това не говореше нито за, нито против него. Той се опитваше да го обработи с цялата си вежливост и загриженост и на моменти с човек като Джексън той се чувстваше безпомощен, макар да се съмняваше, че опитите му са оценени.