Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 8

В Ратскелер имаше само няколко души, повечето от тях събрани около една маса в най-далечния край на залата. Човекът зад бара приказваше със студентите. Когато Лансинг влезе, никой не го забеляза.

Срещу единия край на бара видя врата, точно както каза Джексън. Лансинг тръгна през залата право към нея. Още щом хвана дръжката на вратата, тя се завъртя съвсем леко в ръката му. Той бутна вратата и влезе вътре, сетне я затвори бързо и остана там, облегнат на нея.

Една-единствена крушка с мътна светлина висеше на шнур в средата на тавана. Стаята имаше неугледен вид, сякаш наистина е била, според думите на Джексън, забравено складово помещение. До едната стена бяха струпани картонени кашони от безалкохолни напитки, а два шкафа за папки и старо бюро бяха скупчени по-далеч от стената точно в средата на стаята.

Те изглеждаха така, сякаш са захвърлени тук много отдавна и оттогава никой не се е сещал за тях.

В далечния ъгъл на стаята имаше монетен автомат.

Дъхът на Лансинг секна внезапно. Дотук Джексън беше прав, но той можеше да казва истината за стаята и да лъже за останалото. Това, че описа къде стои машината, не потвърждаваше, че останалата част от неговата история е истина.

В мъжделивата светлина Лансинг се движеше с повишено внимание из стаята към застиналата машина и беше нащрек за всяко невидимо препятствие, което можеше да закачи крака му и да го просне на пода.

Стигна до машината и застана пред нея. Тя приличаше на всеки друг игрален автомат, на стотици от тях, спотаени по ъглите на всички университетски дворове в очакване на монети, които най-сетне ще намерят верния път на фонда към бедните и всички други несретници на нацията.

Лансинг пъхна ръка в джоба си и опипа с пръсти монетите в него. Намери четвърт долар, извади го и го пусна в машината. Тя го глътна със смирена готовност, след това лицевата й част светна и се показаха цилиндри със знаци по тях. Машината зацъка тихичко пред него с приятелско мъркане, сякаш си разказваха виц, известен само на тях двамата.

Той стисна лоста и го дръпна надолу с излишна сила. Цилиндрите се завъртяха бясно и трептяща светлина запримигва срещу него.

Най-подир цилиндрите спряха и нищо не стана. Също като с другите монетни автомати, помисли си Лансинг. Не се различава много от тях. Лапва ти парите, стои си и ти се присмива. Тогава машината проговори.

— Какво желаете, сър?

— Ами, не съм съвсем сигурен — рече стреснатият Лансинг. — Всъщност струва ми се, че нямам нужда от нищо. Идвам само да установя факта на твоето съществуване.