Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 6

— Но ти каза — намеси се Лансинг, — че ограничената вселена вече не е доказан факт и че тя може да е безкрайна.

— Ти изпускаш главното — изръмжа Анди. — Аз не говоря за ограничеността или безкрайността на вселената, просто я използвам като пример да отхвърля обвинението ти към мен в песимизъм. Опитах се само да ти обясня, че в друго положение е имало други хора, които са надигали собствените си гласове на песимизъм. Вече казах в самото начало, че ще бъдем благословени, ако ни връхлети някакво катастрофално събитие, което ще причини промяна в мисленето ни и ще ни принуди да търсим друг начин на живот. Ние тичаме в задънена улица, нещо повече, ние се търкаляме стремително към пълен крах. Когато стигнем края, ще тръгнем да се измъкваме. После ще запълзим назад по тази задънена улица и ще се питаме дали няма по-добър начин да правим същото. Моето мнение е, че сега, преди да се сгромолясаме на дъното, трябва да спрем веднага и да си зададем този въпрос.

Анди продължи да ръмжи, но Лансинг беше изключил ръмженето и сега чуваше само продължително мърморене без думи.

И това е човекът, на който щях да предложа пътешествие през почивните дни, помисли си Лансинг. Ако му беше предложил, Анди щеше да приеме, защото през този уикенд жена му беше на гости в Мичиган при родителите си. На това пътешествие най-вероятно нямаше да задържи потока от думи и аргументи, той щеше да се разприказва, да го хвърли в потока, с който сега го заливаше. Щеше да дърдори безкрайно, неговите приказки никога не свършваха. На излет обикновеният човек се наслаждава поне на тишината и спокойствието, но случаят с Анди беше съвсем различен. За Анди не съществуваха такива неща като тишина и спокойствие — имаше само сърдити мисли.