Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 25

— Това е смешно — нахвърли се върху него Бригадния генерал. — Чувал ли е някой за експедиция, която потегля без необходимата защита?

Моя домакин се опита да го успокои.

— По пътя няма опасности. Излишно е да се страхувате.

— Откъде знаете? — попита го Бригадния генерал. — Когато ви зададох въпроси в други области, вие не знаехте нищо. Как можете да сте сигурен, че няма опасност, като не знаете нищо друго?

Когато дойде време да плати за стоката, Лансинг започна дълъг пазарлък. Гостилничарят изглежда бе решил да извлече максимална изгода за неуспеха си при опита му да измъкне по-висока цена за преспиването. В борбата яростно се включи Енорийския свещеник, който беше съгласен с генералското мнение, че всеки гледа да те измами. Най-подир сделката беше сключена без предимство за никоя от страните и те тръгнаха.

Бригадния генерал водеше колоната, а веднага след него идваше Енорийския свещеник. Следваха ги Мери и Сандра, а Юргенс и Лансинг вървяха в ариергарда. Юргенс носеше тежък вързоп, натъпкан с храна. Единствено той от всички нямаше нужда от почти нищо — нито от храна, нито от спален чувал, защото нито ядеше, нито спеше. Не му трябваха и дрехи, но взе брадвичка и нож и ги закачи на колана, стегнат около кръста му.

— Много ме заинтересуваха първите ти думи към мен — каза Лансинг на робота, докато вървяха заедно. — Попита ме дали не съм откачалка. Каза, че събираш откачалки. А по-късно каза, че в твоя свят са останали само няколко човешки същества. Ако е така…

— Пошегувах се зле, това е — отговори му роботът. — Сега съжалявам за това. Всъщност аз не колекционирам хора. Събирам само откачени човешки личности, които срещам в литературата.

— Правиш ли списък на такива откачени личности?

— О, аз правя нещо повече. Изработвам миниатюрни копия на хората такива, каквито мисля, че са в истинския живот.

— Колекционер на кукли?

— Повече от колекционер на кукли, мистър Лансинг. Те се движат, говорят и разиграват малки сцени. Много е забавно! Използвам ги в часове на развлечения. Освен това мисля си, че мога да хвърля и един поглед отвътре на човешките отношения, когато общувам с тях.

— Това механични кукли ли са?

— Струва ми се, че можем да ги наречем така. Макар че в някои отношения те са биологични.

— Изумително! — каза Лансинг, донякъде шокиран. — Ти създаваш живи същества.

— Да. Те са живи по различен начин.

Лансинг млъкна. Той нямаше желание да обсъжда въпроса по-нататък.

Пътят беше малко по-широк от пътека. От време на време се виждаха двойни дири, издълбани от превозни средства на колела, но на места следите от колелата бяха заличени от ерозията и бяха обрасли с трева и виеща се зеленина.

Понякога пътят се издигаше нагоре през гориста местност, в която след два часа пътуване дърветата започнаха да се смаляват, като откриваха изглед към хълмиста зелена равнина, в която тук-там се издигаха малки групи дървета. С приближаването на обеда денят, който отначало беше приятно топъл, ставаше все по-горещ.

Бригадния генерал, все още начело на групата, спря до една горичка, внимателно седна на земята и се облегна на едно дърво.