Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 23

Той извади една златна монета от джоба на сакото си и я подхвърли на гостилничаря.

— Това, е чисто злато — каза той без сам да знае истина ли е това или не. — Стига ли тази монета?

— Още две като тая — каза Моя домакин, — ще стигнат за вечерята, за преспиването ви и за закуската утре.

— Мисля си, мистър Лансинг — каза Енорийския свещеник, — че той ви будалка.

— Аз също мисля така — кимна Лансинг. — Според мен една монета стига за всичко. От чиста щедрост ще ви дам още една монета, но не повече.

Моя домакин се разхленчи.

— Цените растат, трудът е толкова скъп…

— Още една — каза Лансинг, стиснал в ръка още една монета, — това е всичко.

— Добре — съгласи се Моя домакин. — Следващата група може да излезе по-щедра.

Енорийския свещеник рече:

— Още си мисля, че това е твърде много.

Лансинг подхвърли монетата и гостилничарят я потърси на пода с бърз замах на отпуснатата си ръка.

— Може и да е много — съгласи се Лансинг, — но не ми се ще да му кажа, че го смятам за мошеник.

Моя домакин стана бавно на крака.

— Когато поискате да си починете — рече той, — повикайте ме да ви покажа вашите стаи. След като се отдалечи, Мери каза:

— Странен начин за финансиране на експедиция! Нищо не може да се каже. Едуард е натоварен с парите.

— Това е неправдоподобно — каза Лансинг. — Той знаеше, че някой има пари.

— От тая работа с парите излиза, че някой ни изпраща тук — каза Мери. — Или нещо.

— Правилно. Или нещо. Може би с това искат да платят оскъдно нашето пътуване.

— В такъв случай мислите ли, че ще ни кажат какво искат?

— Да, някой ще го стори. Имаме си работа със странни хора.

— Мистър Лансинг, може и да не е моя работа — намеси се Бригадния генерал, — но си мисля дали ще ни кажете как получихте парите.

— Ще го направя с голямо удоволствие — каза Лансинг. — Но преди това искам да ви попитам знае ли някой какво е игрална машина.

Очевидно никой от тях не знаеше.

— Добре, тогава — рече Лансинг. — Ще ви разкажа приказката за студенти, игрални машини и за моя ексцентричен приятел. Той им разказа случилото се и те го изслушаха много внимателно.

— Трябва да ви кажа — обади се Бригадния генерал, когато Лансинг завърши разказа си, — че вашият опит е бил извънредно въвлечен в работата.

— Всеки път, когато ставаше това, имах чувството, че съм измамен — рече Лансинг. — И все пак продължавах. Моето любопитство ме подтикваше към това.

— Може да е било за добро, че вашето любопитство ви е подтиквало към това — каза Бригадния генерал. — Ако не беше така, останалите щяхме да бъдем изпратени тук без пукнат петак на наша сметка.

— Много е странно как по различен начин бяхме пренесени на това място — каза Сандра. — Аз дойдох, докато слушах музика, вие — с помощта на агенцията, която наричате монетни автомати.

— С мен това стана, между другото, с помощта на хелиографно копие — каза Мери. — Един млад инженер ми го донесе и твърдеше, че върху него има нещо, което той не разбира. Настояваше да хвърля поглед и посочи с пръст мястото, което искаше да видя. То не приличаше на нищо от нещата, които съм виждала и докато се мъчех да добия някаква представа, аз се вмъкнах в контура на изображението върху чертежа и веднага след това се озовах в гората. Постигна ме същото съвпадение, в което сме попаднали аз и Едуард с помощта на друг човек — в неговия случай студент, а в моя случай — друг инженер. Това потвърждава мисълта, че този или тези, които са постъпили с нас така, имат агенти в нашите светове.