Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 24

— За миг си помислих — обърна се Лансинг към Мери, — че ти и аз сме от един свят, от една култура. Нашите общества толкова много си приличат. Но аз те гледах, когато произнесох една определена дума, и мога да кажа, че тая дума те хвърли в недоумение. Изглежда не знаеш какво значи комунистически.

— Зная тази дума — каза тя. — Изненада ме контекстът, в който ти си послужи с нея. Произнесе я като съществително, сякаш комунистическото общество може да съществува.

— В моя свят то съществува.

— Сигурен съм, че няма човешко обяснение за това, което стана с мен — рече Енорийския свещеник. — Аз видях Сиянието. Търсех го от години. Понякога усещах, че съм близо до него, но всеки път то ми се изплъзваше. Веднъж, както стоях в една нива с ряпа, аз го видях, много по-ярко и величествено, отколкото си го представях. Вдигнах ръце за преклонение и като го сторих, сиянието стана все по-голямо и лъчисто и аз попаднах в него.

— Струва ми се, че доказателствата са ясни — каза Бригадния генерал. — Всеки от нас е от различен свят. Различен, но човешки свят. Струва ми се, че няма нужда от нови доказателства. Свидетелствата на четирима от вас са напълно достатъчни. Надявам се, че ще ме извините, ако не се присъединя към вас с разказа си при какви странни обстоятелства съм попаднал тук.

— Аз, например, намирам това за крайно неприятно — възмути се Енорийския свещеник. — Всички останали говорихме открито…

— Е, добре — прекъсна го Лансинг. — Ако Бригадния генерал не иска да разголи душата си, аз съм напълно съгласен.

— Но сред братя…

— Ние не сме братя, отче. Тук има две жени. Мисля си дали сме братя даже в смисъла, в който го употребявате.

— Ако сме братя — намеси се роботът Юргенс, — ще го докажем по пътя, който ни предстои.

— Стига да тръгнем по пътя — каза Енорийския свещеник.

— Аз, например, тръгвам по него — рече Бригадния генерал. — Мога да умра от скука, ако ме затворят в тая страноприемница. Тоя жалък гостилничар спомена за някакъв град, който се намира по пътя. Без съмнение какъвто и да е град ще ни предложи по-добро приспособяване и развлечение, а може би и повече сведения, отколкото една жалка кочина като това място.

— Той спомена и за някакъв куб — каза Сандра. — Мисля си какво ли ще е това. Никога не съм чувала за нещо, което може де се опише просто като куб.

ГЛАВА ОСМА

Те тръгнаха късно. Закуската се отложи с неопределено време, проточиха се дълги спорове за нещата, които трябваше да вземат за из път: храна, дрехи, туристически обувки, спални чували, ножове, брадвички, кибрит, готварски принадлежности — един дълъг списък от екипировка. Бригадния генерал настояваше за пушка и едва не се пръсна, когато съдържателят му каза, че няма оръжия за продан.