Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 22

— Нямам каквото й да било, скъпа госпожо. Мога да ви кажа само това: другите групи, които са идвали тук, напускат това място и тръгват по стария път да видят какво има отвъд.

— Значи е имало и други групи?

— О, да, твърде много. Но на големи интервали.

— И връщат ли се?

— Рядко. Стават бойци тук и там.

— Какво става, когато бойците се завръщат?

— Не зная. През зимата затварям.

— Интересува ме стария път, който споменахте — намеси се Бригадния генерал. — Можете ли да ни кажете нещо повече за него? Къде отива или какво може да се срещне в тая посока?

— Носят се само слухове. Има слухове за град и слухове за някакъв куб.

— Само слухове?

— Това е всичко.

— Какъв куб? — попита Лансинг.

— Само това ми е известно — каза Моя домакин. — Не зная нищо друго. А сега да поговорим по въпроса, за който не ми се ще да споменавам, но се налага.

— Какъв е той? — попита Енорийския свещеник.

— Това е въпросът за сметката. Трябва да ми платите за нощуването и за вечерята. Имам малко стопанство, от което можете да вземете храна и разни други неща, преди да тръгнете по своя път.

— Нямам пари в себе си — каза Бригадния генерал. — Рядко нося в себе си. Ако знаех, че ще идвам тук, щях да изтегля малко в брой.

— Аз имам само няколко банкноти и шепа дребни — рече Енорийския свещеник на Моя домакин. — Като повечето духовници в моята страна аз съм много беден.

— Мога да ви подпиша чек — каза Мери.

— Съжалявам, не приемам чекове. Трябва ми суха пара в брой.

Сандра Карвър се оплака:

— Не разбирам нищо от това. Какво значи с чек и в брой?

— Той говори за пари — обясни й Бригадния генерал. — Сигурно знаете какво е пари?

— Не, не зная. Умолявам ви, кажете ми какво е това пари.

Бригадния генерал обясни вежливо:

— Това са знаци от хартия или метал, които имат определена стойност. Използват се за плащане на блага и услуги. Навярно и вие си служите с тях за вашите нужди — за купуване на храна и дрехи.

— Ние не купуваме, ние даваме — каза поетесата. — Аз давам поемите и песните си. Други ми дават храна и дрехи, когато имам нужда от тях.

— Идеалното комунистическо общество — каза Лансинг.

— Не виждам причини да се правите на толкова ужасени и изумени — рече Юргенс. — Начина, за който спомена Сандра, е единственият разумен начин за функционирането на едно общество.

— Което ще рече, предполагам — каза Бригадния генерал, — че ти също нямаш пари. Той се обърна към Моя домакин и рече:

— Съжалявам, стари приятелю. Изглежда нямаш късмет…

— Почакайте за момент — прекъсна го Лансинг. А на Моя домакин каза: — Случва ли се понякога само един от членовете на групата да носи пари? Пари на агенцията, която вероятно организира всеки отделен лов на диви гъски?

— Понякога става и така — каза Моя домакин. — Всъщност почти винаги става така.

— Тогава защо не ни го казахте?

— Ами — смънка Моя домакин, облизвайки устните си, — човек никога не знае. Трябва да се внимава.

— Правилно ли схващам — поде Енорийския свещеник, — че вие, мистър Лансинг, сте ковчежникът на групата?

— Така изглежда — отвърна Лансинг. — Известно време се колебаех.