Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 21

— А вашият свят какъв е? Ако не искаш да живееш в свят като моя, опиши ми какво представлява твоя свят, в който живееш?

— Той е мирен свят. Добър свят. Ние изпитваме състрадание към нашите хора.

— Изглежда отвратително — каза Бригадния генерал. — Вие изпитвате състрадание към вашите хора. Към вашите хора?

— В нашия свят са останали само няколко човешки същества. Ние се грижим за тях.

— Колкото по-нататък, толкова повече отиваме срещу моята теза — рече Енорийския свещеник. — Стигам до заключението, че Едуард Дансинг може да е прав. Като ви слушам, става ми ясно, че идваме от различни светове. Един циничен свят, който разглежда войната като обикновена игра…

— Това не е обикновена игра — каза Бригадния генерал. — Понякога тя става много сложна.

— Един циничен свят — започна Енорийския свещеник, — който разглежда войната като сложна игра. Свят на поетеси и поети, на музика и академии. Свят, в който роботите много мило се грижат за хората. А във вашия свят, госпожо, една жена може да стане инженер.

— Какво лошо има в това? — попита Мери.

— Грешката е в това, че жените не могат да бъдат инженери. Те трябва да са предани съпруги, верни пазители на дома, добри възпитателки на децата. Тази дейност е естествената среда на жената.

— В моя свят жените не са само инженери — каза Мери. — Те са физици, лекари, химици, философи, палеонтолози, геолози, членове в управата на големи компании, адвокати и законодатели, директори на изпълнителни агенции. Списъкът може да се разшири многократно.

Моя домакин се приближи с патешката си походка до масата.

— Сторете място — рече той. — Сторете място за вечерята. Надявам се да ви е по вкуса.

ГЛАВА СЕДМА

Вечерята с най-вкусната храна свърши. Сега всички дръпнаха масата и седнаха пред горящия огън. Встрани от тях, в далечния ъгъл на стаята, картоиграчите се бяха надвесили над своята маса.

С пръст над рамото си Лансинг посочи към тях.

— А какво ще ядат тези хора? Те не вечеряха с нас.

Моя домакин направи презрителен жест.

— Те няма да си зарежат играта. Носим им сандвичи и те продължават да играят. Ще свършат рано сутринта и след кратък сън пак ще станат на крака. Ще закусят с молитва и пак ще се заловят за картите.

— На кого се молят? — попита Мери. — Може би на боговете на късмета?

Моя домакин поклати глава.

— Не зная. Никога не съм ставал призори.

— Струва ми се, че вие сте един от най-малко любопитните хора — каза Енорийския свещеник. — Знаете за обикновените неща много по-малко от всеки човек, когото съм срещнал през живота си. Не знаете от коя страна идваме. Не знаете защо сме тук и какво предполагаме да правим.

— Казвам ви истината — рече Моя домакин. — Не зная такива неща и никога не питам.

— Може ли да е истина това, че тук няма човек, когото да попиташ? Човек, когото ние да попитаме?

— Мисля, че това е правилно заключение — отвърна Моя домакин.

— И ние сме захвърлени тук — каза Мери, — без да знаем нищо и без някакви разяснения. Някой или някоя агенция ни е пратила на боклука по някаква причина. Имате ли поне далечна представа за…