Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 20

— Мисля, че това, което каза мистър Лансинг… — започна Мери. — Лансинг, как е малкото ви име? Не можем да ви наричаме Лансинг.

— Казвам се Едуард.

— Благодаря. Мисля, че мнението на Едуард е по детски романтично, даже на вид. Но ако ние търсим истината откъде идваме и причината да бъдем тук, ще излезе, че сме принудени да насочим мислите си в нова посока. Аз бях инженер и живеех във високо развито техническо общество. Всяко мнение, което се простираше отвъд знанията или солидните теоретични постановки, ми лазеше по нервите. В моята методология няма нищо, което мога да извикам и да дам някакво обяснение. Може би сред вас има други, които могат да предложат обяснение за станалото? Какво ще кажете за нашия приятел, робота?

— Аз също съм от техническо потекло — каза роботът, — но нямам представа от никаква методология.

— Защо го питате? — развика се Енорийския свещеник. — Наричате го робот и тая дума лесно се плъзга по езика, но когато опрете до него, той си остава само една машина, една механична хитрост.

— Отивате твърде далеч — рече Бригадния генерал. — Случи ми се да живея в един свят, в който механичните хитрини водеха с години война, биеха се интелигентно и майсторски с въображение, което понякога изумяваше хората.

— Ужасно! — каза поетесата.

Искате да кажете, че войната е ужасна, предполагам — уточни Бригадния генерал.

— Нима не е? — попита поетесата.

— Войната е естествена човешка дейност — рече Бригадния генерал. — В човешкия род е заложено агресивно състезателно начало, което води до конфликти. Ако това не беше така, нямаше да има толкова много войни.

— Но хората страдат. Това е агония, разбити надежди.

— По мое време тя беше станала игра — каза Бригадния генерал. — Като че това бяха много примитивни древни племена. В сравнение с тях индианците от Западния континент са просто играчка. Младежът от племето става мъж едва тогава, когато изпие първата си чаша. Всичко това е мъжествен и благороден стимул за война. В миналото е имало епохи, когато прекаленото старание преминава в някои от последствията, които споменахте. В крайна сметка пролятата кръв е малко. Ние играем така, както някои изиграват партия шах.

— Използвате роботите — каза Юргенс.

— Ние не ги наричаме роботи.

— Може би не. Казвате им механизми. Механизми с личностна идентификация и способност да мислят.

— Точно така. Добре конструирани, великолепно тренирани. Те ни помагат и да планираме операциите, и да се бием. Моята работа е плътно наситена с машини. В много отношения тяхното схващане за военното положение превъзхожда моето.

— И бойното поле е наситено с машини?

— Да, разбира се. Спасяваме това, което можем.

— После ги разполагате и ги изпращате на бой?

— Естествено — каза Бригадния генерал. — В една война човек пази ресурсите си много ревниво.

— Генерале — каза роботът, — не искам да живея в свят като вашия.