Читать «Търсачи на светове» онлайн - страница 18

Бригадния генерал го дръпна към себе си да пусне всички до масата.

— Аз съм Евърет Дарили — каза той. — Бригаден генерал от Седемнайсети отдел. Човекът, който стои до мен, е Енорийския свещеник Езра Хатфийлд, а дамата на масата е поетесата Сандра Карвър. Оня, който стои до професор Лансинг, е роботът Юргенс. А сега, когато всички се познаваме, нека да седнем и да отпием от тези приятни напитки, които са сервирани на трапезата. Трима от нас ги опитаха, те имат приятен вкус.

Лансинг заобиколи масата и седна на стола до Мери Оуен. Той забеляза, че масата е от дебели дъбови дъски, сякаш беше собственост на дребен земевладелец. Освен трите бутилки и подноса с чаши на нея имаше три свещи с треперлива светлина. Сега той за първи път видя и другите хора в стаята. В далечния край на масата седяха четирима мъже, увлечени в игра на карти.

Бригадния генерал взе две чаши пред себе си и наля в тях от едната бутилка. Той подаде едната на Мери и се пресегна през масата, за да подаде другата на Лансинг.

— Надявам се, че вечерята, която се готви сега — каза той, — ще бъде така вкусна, както е вкусно това питие.

Лансинг опита напитката. Течността се плъзна меко по гърлото му с приятна топлина. Той седна по-солидно на стола и опъна една голяма глътка от чашата.

— Седяхме си ние тук преди да дойдете — каза Бригадния генерал на Мери и Лансинг, — и се чудехме дали когато другите двама дойдат (двамата бяхте вие), те ще имат представа какво става тук. От това, което казвате, мис Оуен, е очевидно, че вие не знаете. А вие, Лансинг?

— Ни най-малко — каза Лансинг.

— Моя домакин твърди, че не знае нищо — произнесе мрачно Енорийския свещеник. — Вика, че само върти страноприемницата и не задава въпроси. По принцип, доколкото схващам, защото няма кого да питам, мисля, че тоя човек лъже.

— Вие съдите за него много прибързано и рязко — каза поетесата Сандра Карвър. — Той има честно и открито лице.

— Прилича на свиня — рече Енорийския свещеник. — И допуска отвратителни хора под покрива си. Тези типове, които играят карти…

— Ти погълна доста от това питие — каза Бригадния генерал. — С мен, чаша след чаша.

— Пиенето не е грях — отвърна Енорийския свещеник. — В библията е казано, че малко вино за стомашни болки…

— Глупости — рече Бригадния генерал. — Това нещо не е вино.

— Може би, ако се поуспокоим и сравним какво знаем за положението — започна Мери, — можем да стигнем до истината. Кои точно сме ние, как сме стигнали до тук и да си кажем гласно какво мислим по въпроса.

— Това е първото смислено нещо, което някой е казал до сега — обърна се към всички Енорийския свещеник. — Възразява ли някой всеки един да се представи?

— Не възразявам — промълви Сандра Карвър толкова тихо, че останалите трябваше да напрегнат слух, за да чуят думите й. — Аз съм утвърдена поетеса в Академията за Древна Атина, говоря четиринайсет езика, макар че пиша и пея само на един от тях — един от диалектите на древните гали, най-изразителният език в целия свят. Изобщо не разбирам как съм попаднала тук. Слушах концерт, една нова творба, която изпълняваше оркестър от Страната отвъд Западното Море, и трябва да ви кажа, че през целия си живот не съм чувала нещо по-могъщо и мъчително. Изглежда бях извадена от телесната си обвивка и моят дух беше пренесен на друго място, където отново се върнах в моето тяло. Двамата — и аз, и моята страдаща душа, бяхме на различни места. Попаднах в едно пасторално място с изумителна красота. Там имаше пътека, тръгнах по нея и…