Читать «Те вървяха като хора» онлайн - страница 25

Имаше някаква обща схема — схема и зловеща целенасоченост. Преследвани систематично, със сатанински педантизъм.

А нейде зад всичко това се криеше организирана конспирация, която работеше светкавично и в пълна тайна. Защото сделките явно бяха извършени през последните няколко месеца и всички щяха да постигнат крайната си цел приблизително по едно и също време.

Едно не знаех и можех само да правя догадки — дали цялата работа е дело на самотник, на малка групичка или е била необходима цяла армия, за да организира проучването, предложенията и подписването на договорите. Бях опитал да изясня, но очевидно никой не беше в течение. Повечето хора, с които разговарях, бяха наематели и нямаха откъде да разберат.

Отскочих до дрогерията на ъгъла и позвъних в редакцията. Когато телефонистката се обади, помолих да ме свърже с Доу.

— Къде изчезна? — запита той.

— Мотая се насам-натам.

— А пък ние тук сме на път да откачим. Току-що обявиха, че „Хенеси“ остава без сграда.

— „Хенеси“! — възкликнах аз. Макар че сам не знаех какво толкова има да се чудя след всичко, което бях чул.

— Направо невероятно — рече Доу. — Не може два такива гиганта да изгърмят в един и същи ден.

„Хенеси“ беше вторият по размери универсален магазин. Без него и „Франклин“ централната търговска зона щеше да се превърне в пустиня.

— Ти май изтърва първото издание с онова интервю на аерогарата — казах аз. Всъщност бавех топката и се чудех дали да споделя какво съм открил.

— Самолетът закъсня — обясни той.

— Как са успели да държат всичко в тайна? — запитах аз. — До тази сутрин никой и дума не обели за „Франклин“.

— Преди малко бях при Брус — каза Доу. — Зададох му същия въпрос. Той ми показа договора — не за публикация, само колкото да разбера как стоят нещата. Според една от точките сделката се анулира автоматично в случай на преждевременно разгласяване.

— Ами „Хенеси“?

— Сградата била собственост на Първа национална банка. Вероятно са имали същата точка в договора. „Хенеси“ може да остане още една година, но друга сграда няма да намери…

— Цената трябва да е била добра. Даже доста добра, за да се боят от провал на сделката. Нали ме разбираш, щом са го пазили в такава тайна…

— За „Франклин“ си напълно прав. Пак не е за публикация, узнах го на четири очи, обаче сумата е била поне двойно по-голяма от най-високата цена, която би платил що-годе разумен човек. Точно това най-много тормози Брус. Сякаш някой е ненавиждал „Франклин“ толкова люто, че охотно е платил двойната му цена, само и само да го затвори.

Доу помълча неуверено, после добави:

— Паркър, в това няма никакъв смисъл. Делови смисъл, искам да кажа.

А аз си помислих, че това обяснява цялата секретност. Обясняваше защо не е имало слухове. Защо Стария Джордж бе пропуснал да ми каже, че е продал сградата… и офейка в Калифорния, за да не обяснява мълчанието си пред всички наематели.

Стоях в кабинката и се чудех дали е възможно всички договори да са съдържали забрана за разгласяване… и дали текстът им е бил един и същ.