Читать «Небе и земя» онлайн - страница 5

Но това не решаваше другия и проблем. Явно бе неизбежно да си има работа с Миа.

Щеше да се държи непринудено. Ако Миа разбереше колко много иска жълтата къщичка, би могла да откаже да й я даде под наем. Тази жена бе толкова опърничава!

Разбира се, най-лесният начин да уреди сделката бе да помоли Нел за съдействие. Миа имаше слабост към нея. Но да използва нечие посредничество бе под достойнството й. Щеше просто случайно да се отбие в книжарницата, както правеше почти всеки ден, откакто Нел се бе заела да готви и пече сладкиши за кафенето. Така можеше да получи обяд и квартира с един удар.

Премина бързо по главната улица — най-вече защото искаше да уреди въпроса колкото е възможна по-скоро, а и духаше силен вятър, който игриво развяваше дългите й коси, вързани на опашка — обикновено извадена отзад през отвора на шапката й.

Когато стигна до кафе — книжарницата, Рипли се спря и присви устни. Миа бе сменила аранжировката на витрината. Беше сложила малка поставка с покривало, украсено с пискюли, тъмночервено на цвят, а сред привидно безразборно разхвърляните купчини книги се издигаха масивни свещници с дебели свещи. Понеже знаеше, че Миа никога не прави нищо случайно, Рипли трябваше да признае, че цялата атмосфера излъчва домашен уют и едва доловима еротика.

„Навън е студено — сякаш казваше витрината. — Влез и си купи няколко книги, отнеси ги у дома и се усамоти с тях в някое уютно кътче.“

Каквото и да казваше Рипли за Миа — а тя би могла да каже много неща, — тази жена разбираше от работата си.

Влезе вътре и машинално свали шала си. Книгите върху тъмносините полици бяха идеално подредени. Стъклените витрини бяха отрупани с интересни фигурки и антики. В камината се издигаха високи златисти пламъци, а върху едно от дълбоките, заоблени кресла бе преметнат тъмносин плащ.

„Да — помисли си Рипли. — Миа наистина знае какво да прави.“

И това не бе всичко. По другите полици бяха подредени свещи с различна форма и големина. Имаше дълбоки купи, пълни с камъчета и кристали, пъстроцветни кутии с карти „Таро“ и руни.

„Не може да се отрече, че всичко е направено с финес“, помисли си Рипли и се намръщи. Миа не афишираше, че заведението е собственост на магьосница, но все пак не го и криеше. Рипли предполагаше, че този факт привлича интереса и на местните жители, и на туристите и значително допринася за годишните приходи на книжарницата. Но това не бе нейна работа.

Зад големия резбован плот чиновничката на Миа — Лулу, маркира покупките на един клиент, а после побутна надолу очилата си със сребърни рамки и погледна над тях Рипли.

— Търсиш нещо за ума и за стомаха си?

— Не, умът ми е зает с доста неща.

— Ако четеш повече, ще знаеш повече.

Рипли се засмя:

— Вече знам всичко.

— Така си и помислих. Имаме нова книга в тазседмичната пратка, точно по твоята част. „101 случайни запознанства“ — за читатели от двата пола.

— Лу — Рипли й хвърли предизвикателна усмивка, докато се отправяше към стълбите, които водеха към втория етаж. — Аз съм написала тази книга.