Читать «Небе и земя» онлайн - страница 3

Виждаше как изгряващото слънце хвърля отблясъци в прозорците на предните фасади на магазините по главната улица. След няколко часа те щяха да отворят и островът щеше да се оживи от хора, бързащи да се заемат с ежедневните си занимания.

През януари тук нямаше много туристи, но понякога с ферибота пристигаха хора от континента, решили да поскитат по магазините, да се изкачат с колите си до скалите или да купят прясна риба направо от пристанището. Все пак през зимата островът принадлежеше главно на жителите си.

Рипли обичаше най-много зимата.

На края на плажа, където ръбът на дигата изведнъж свършваше, точно под селото, тя се обърна и отново се отправи към пясъчната ивица. Няколко рибарски лодки се плъзгаха по водната повърхност с цвят на бледосин лед, който щеше да се промени, щом светлината станеше по-силна. Винаги се бе удивлявала на множеството различни отенъци, които можеше да добива водата.

Забеляза лодката на Карл Мейси и дребната му като играчка фигура на кърмата, с вдигната за поздрав ръка. Отвърна на поздрава и продължи да тича. Тъй като жителите на острова бяха по-малко от три хиляди, почти всички се познаваха.

Рипли леко намали темпото — не само за да се поохлади, но и за да продължи още малко усамотението си. Често при сутрешния си крос вземаше и кучето на брат си — Люси, но тази сутрин се бе измъкнала сама. Да бъде сама бе още едно от нещата, които обичаше най-много.

Искаше й се да проясни съзнанието си. Имаше доста неща, за които трябваше да помисли. За някои от тях би предпочела да не се замисля сега, защото бяха свързани с проблеми и грижи. Това, с което трябваше да се справи, всъщност не бе точно проблем. Човек не би могъл да нарече проблем нещо, което го прави щастлив.

Брат й току-що се бе върнал от медения си месец и нищо не би й донесло повече радост от това да види колко щастливи са той и Нел заедно. След всичко преживяно и трагедията, която бяха избегнали на косъм, бе истински доволна да ги вижда заедно в къщата, където тя и Зак бяха израснали.

През изминалите месеци от лятото насам, през които Нел бе успяла да избяга от страховете си, двете бяха станали истински приятелки. Рипли с радост забелязваше, че Нел се бе разхубавила и бе станала по-силна.

Като се оставеха настрана тези сантименталности, имаше една малка пречка за пълното им щастие и това бе тя — Рипли Карън Тод. В любовното гнездо на младата брачна двойка нямаше място за сестрата на младоженеца.

Не бе помислила за това преди сватбата и дори след нея, когато ги бе изпратила за седмица на Бермудските острови. Но щом се върнаха, прегърнати и сияещи, все още зашеметени от щастливо прекараните дни, този проблем я връхлетя с цялата си сериозност.

Младоженците имаха нужда от уединение. Би могла да ги завари да правят страстен секс на пода на всекидневната, подтикнати от спонтанно желание, когато ненадейно се прибереше вкъщи — било то през деня или през нощта.

Никой от двамата не бе казал и дума по този повод. Не биха го направили — и двамата заслужено можеха да закачат на гърдите си значки с надпис: „Ние сме прекрасни хора.“ Но що се отнасяше до нея, тя не бе достойна за тази чест.