Читать «Небе и земя» онлайн - страница 4

Рипли спря в най-отдалечения край на плажа и се облегна на издадените скали, за да ги използва за опора, докато прави упражнения за мускулите.

Тялото й бе стройно и стегнато като на млада тигрица. Гордееше се с това, че може да упражнява контрол над него. Когато се наведе напред, плетената шапка, която бе сложила, падна на пясъка и косите й с цвят на полиран дъб се разпиляха. Носеше ги дълги, защото не се нуждаеха от оформяне в специална прическа и от особени грижи. Имаше проницателни зелени очи и когато бе в настроение, съвсем леко ги очертаваше с очна линия и слагаше спирала на миглите си. Беше стигнала до заключението, че очите й са най-хубавата част от лицето й, което бе с остри черти и изглеждаше някак ъгловато. Горните й зъби бяха леко издадени напред, защото бе отказала да носи скоби. Имаше голямо чело и почти хоризонтално разположени вежди, което бе наследствена черта.

Не би могло да се каже, че е хубава. Ако някой го направеше, по-скоро би го приела като оскърбление. Предпочиташе да се възприема като силна и чувствена. Тип, който би привлякъл мъжете, когато тя имаше настроение за това.

Но от месеци не й се бе случвало — отчасти заради приготовленията за сватбата, плановете за почивката и времето, което бе отделяла да помага на Зак и Нел да преодолеят пречките, за да могат да сключат законен брак. От друга страна, бе принудена да признае, че причината е във вътрешното й безпокойство, стаено от Хелоуин, когато бе отключила неща, които съзнателно бе потискала години наред.

„Беше неизбежно“, помисли си сега. Беше сторила необходимото. И нямаше никакво намерение да го повтори, въпреки дръзките, самодоволни погледи, които й хвърляше Миа.

При мисълта за Миа изведнъж й хрумна нещо. Миа имаше празна къща. Нел я бе наела, а после, когато се бе омъжила за Зак, се бе преместила. Колкото и неприятна да й бе идеята да има вземане-даване с Миа, жълтата къщичка бе отлично разрешение на проблема. Беше малка, уединена, семпла. Рипли реши, че си заслужава да помисли върху това и започна да се изкачва по изтърканите дървени стълби към дома си. Макар и да не бе приятно, решението й се струваше практично. Може би нямаше да бъде излишно през следващите няколко дни да спомене, че търси квартира. Случайно можеше да изникне нещо, което не принадлежи на Миа.

Ободрена от тази възможност, Рипли с подскоци се доизкачи по стълбите и се спря на задната веранда.

Навярно Нел се бе заела вече с печенето на сладкишите и кухнята ухаеше божествено. Беше доволна, че не й се налага да се грижи за закуската си — всяка сутрин тя я чакаше готова — вкусна, превъзходна и безплатна.

Посегна да хване дръжката на вратата и видя Зак и Нел — прилепнали плътно един към друг. „Като бръшлян около дърво“, помисли си Рипли. Не просто стояха прегърнати, а…

— О, боже!

Въздъхна дълбоко, отстъпи назад и подсвирквайки, се върна на верандата, като се стараеше да вдига колкото може повече шум. Така щеше да им даде време да се отдръпнат един от друг или поне се надяваше.