Читать «Небе и земя» онлайн - страница 7

Рипли загреба от супата и въздъхна със задоволство още щом я опита. Реши да се съсредоточи върху обяда, а после да помисли за останалото.

Но едва бе започнала, когато чу Нел да изрича името на Миа.

— Рипли е в кухнята. Струва ми се, че те чака.

— По дяволите! — Рипли намръщено погледна към супата и бързо напълни устата си.

— Е, чувствай се като у дома си.

Миа Девлин бе разпуснала буйните си като грива червени коси и бе облякла дълга тъмнозелена рокля. Грациозно се облегна на касата на вратата. Лицето й бе като изваяно — с високи скули, чувствени устни — червени като цвета на косата й, гладка кожа и загадъчни сиви очи. Тези очи под леко повдигнатите вежди с насмешка се вгледаха в Рипли.

— Точно това и правя. — Рипли продължи да се храни. — Мисля, че в тези часове на деня тук е кухнята на Нел. Ако не бе така, щях да търся в супата си ципи от прилепи и драконови зъби.

— Много е трудно да се набавят драконови зъби по това време на годината. Какво мога да направя за вас, заместник-шериф Тод?

— Нищо особено, но ми мина през ум, че аз бих могла да направя нещо за теб.

— Цялата съм в слух. — Висока и стройна, Миа се приближи към масата и седна.

Рипли забеляза, че е с онези обувки с тънки като игла високи токчета, които много обичаше. Никога нямаше да проумее защо някои хора подлагат невинните си крака на такова мъчение, без някой да е опрял пистолет в главата им. Отчупи още едно парче от хлебчето и го сдъвка.

— Ти загуби наемателката си, когато Нел се омъжи за Зак. Казах си, че не е нужно да мислиш на кого да дадеш под наем жълтата къща, защото смятам да си потърся самостоятелно жилище и бих могла да ти помогна.

— Наистина звучи интересно. — Заинтригувана, Миа си отчупи парченце от хлебчето на Рипли.

— Ще си плащам, разбира се.

Миа не й обърна внимание, а спокойно сдъвка залъка.

— У вас май е малко пренаселено, а?

— Къщата е голяма. — Рипли сви рамене с престорено нехайство, а после премести хлебчето, за да не може Миа да го достигне. — Но ти имаш чудесна къщичка, която случайно е свободна. Мъничка е, но аз не се нуждае от по-голяма. Бих се съгласила да я взема и на изплащане.

— Какво ще вземаш на изплащане? — Нел се върна и се запъти към хладилника, за да извади продукти за сандвича, който й бяха поръчали.

— За жълтата къщичка — отвърна и Миа. — Рипли си търси самостоятелно жилище.

— О, но… — Нел се обърна. — Ти имаш собствен дом. Заедно с нас.

— Нека да не правим от това проблем. — Беше твърде късно да съжалява, че не бе поискала да разговаря с Миа насаме. — Просто си мислех, че би било хубаво да имам свое жилище, и тъй като Миа има едно, което отчаяно се нуждае от стопанин…

— Напротив! — спокойно отвърна Миа. — Нямам нужда от наемател, нито пък собствеността ми — от стопанин.

— Отказваш да ти направя услуга? — Рипли повдигна рамене. — Твоя си работа.

— Много мило от твоя страна, че си се загрижила за мен — каза Миа със сладък глас. — Това винаги е лош знак. Но преди десет минути сключих договор с наемател за къщата.