Читать «Небе и земя» онлайн - страница 2

— Спирането на един поток от насилие може да отприщи друг — знаеш го. Ние създадохме това място. — Огън протегна ръце, сякаш искаше да обгърне целия остров, който се издигаше сред морето. — За нашата сигурност, за оцеляването ни и за нашата Мисия.

— Сигурност? Как можеш да говориш за сигурност, за оцеляване точно сега? Нашата сестра е мъртва.

— Скърбя за нея не по-малко от теб. — Скръсти ръце пред гърдите си като за молитва. — Сърцето ми ридае заедно с твоето. Нейните деца са поверени на нашите грижи. Ще ги изоставиш ли, както своите?

У нея бушуваше ярост, която разкъсваше сърцето й, както вятърът развяваше косите й. Познаваше това чувство, но не можеше да го превъзмогне.

— Няма да остане безнаказан. Няма да живее, когато тя е мъртва.

— Ако причиниш вреда, ще нарушиш обета си. Ще опорочиш силата си и каквото направиш тази нощ, ще ти се върне трикратно.

— Справедливостта си има цена.

— Не и такава. Съпругът ти ще те загуби, а децата ти ще останат без майка. А аз — без още една любима сестра. Ще измениш на вярата в това, което сме. Нашата сестра не би го искала. Не би отвърнала по този начин.

— Тя умря, вместо да се избави. Умря заради това, което е, което сме ние. Нашата сестра се отрече от силата си заради нещо, което наричаше любов. И то я погуби.

— Изборът беше неин. — Този избор им бе донесъл огорчение, което все още не бяха преглътнали. — И все пак тя не нарани никого. Ако използваш дарбата си за такова тъмно дело, обричаш и себе си, и всички нас.

— Не мога да живея, скрита тук. — В очите й имаше сълзи, които на фона на бурята изглеждаха кървави. — Не мога да се откажа. Изборът е мой. Става дума за моята съдба. Ще отнема неговия живот заради нейния и вечно ще го проклинам.

Призовавайки за отмъщение, тя — която се наричаше Земя — пожертва душата си.

Първа глава

Остров Трий Систърс

Януари 2002

Заскреженият пясък хрущеше под краката й, докато тя тичаше по криволичещия бряг. Бурните морски вълни оставяха след себе си пяна и мехурчета, наподобяващи разкъсани дантели върху тънкия лед на повърхността. Над главата й прелитаха чайки и се чуваха пронизителните им крясъци.

След като бе изминала почти три километра сутрешното си бягане, крайниците й се бяха загрели и се движеха плавно, като добре смазан механизъм. Тичаше бавно, равномерно, а от устата й излизаше бяла струйка пара. Чувстваше се чудесно.

По мразовития плаж не се виждаха ничии стъпки, освен нейните, чиито отпечатъци се застъпваха, защото тичаше напред и после обратно по замръзналата плажна ивица. Ако бе решила да пробяга петте километра само в една посока, би трябвало да прекоси остров Трий Систърс от край до край в най-широката му част. Мисълта за това винаги й бе приятна.

Малкото парче земя недалеч от брега на Масачузетс бе нейно. Всеки хълм, всяка улица, скала и малко заливче. Заместник-шериф Рипли Тод изпитваше нещо повече от привързаност към Трий Систърс, към селцето и жителите му, за чието благополучие се чувстваше отговорна.