Читать «Небе и земя» онлайн - страница 20

Нора Робъртс

Зави наляво и се отправи към женската съблекалня. Доколкото си спомняше, тази седмица в хотела бяха отседнали малко хора. Повече от вероятно бе да ползва гимнастическия салон и басейна сама.

След като остави дрехите си в шкафчето, което бе отделено специално за нея, остана по черното спортно бюстие и клина и обу чорапите и маратонките си.

Настроението й отново се подобри при перспективата здравата да се поизпоти на уредите и да повдига тежести. Не обичаше бягащата пътечка и за общо раздвижване щеше да поплува в басейна.

Заобиколи съблекалнята и се отправи към вратата за фитнес залата. Преди да види, че не е сама, чу дрънчене на метал. Настроението й отново помръкна. Телевизорът бе пуснат на канал, който излъчваше забавно предаване. Докато тренираше, Рипли предпочиташе силна музика.

Но видя на уреда за коремни преси нещо, което определено привлече вниманието й. По-голямата част от тялото на мъжа бе скрита, но това, което се виждаше, бе превъзходно: дълги мускулести крака с равномерен тен, вече лъснали от пот, дълги ръце, добре оформени бицепси, които леко трептяха при повдигане и снишаване. Забеляза, че има маркови обувки, макар и поизтъркани. Тласкаше шестдесеткилограмовия лост с плавни, равномерни движения — все по-добре и по-добре.

Явно не тренираше от време на време, а редовно. Ако и останалата част от тялото му бе съразмерна с крайниците, би го намерила за неустоим.

Щом се налагаше да дели уредите с някого, добре че поне бе силен, мускулест и потен.

„Точно каквито харесвам“, със задоволство си помисли тя. Липсваха й мъже, липсваше й секс. Реши да погледне Мистър Фитнес отблизо и да види дали наистина е толкова съвършен.

Рипли грабна една хавлиена кърпа, преметна я през рамо и се отправи към него.

— Имате ли нужда от брояч? — започна тя и почти се задави, когато погледна надолу и видя лицето на Мак.

Той промърмори нещо и спусна лоста.

— Ей, как си? Хубав сняг наваля снощи, а?

— Да, наистина.

Разочарована, Рипли се обърна, за да започне със загрявката. Жалко! Тъкмо бе започнала да фантазира за Мистър Фитнес — и той се оказа самонадеяният доктор по паранормални явления.

— Чудесен клуб! — отбеляза той и леко изсумтя, докато отново повдигаше лоста. — Изненадах се да го намеря празен.

— По това време на годината хотелът няма много посетители. — Рипли му хвърли бегъл поглед. Не беше се обръснал и наболата брада правеше лицето на книжния червей още по-привлекателно. Изглеждаше секси. По дяволите — беше страхотен!

— Станахте ли член на клуба? — попита го тя.

— Да. По дяволите, обърках броенето! — Закачи лоста на стойката и изправи гръб. — Редовно ли тренирате тук?

— Не, имам уреди у дома — гири, боксова круша. Но когато не мога да тичам сутрин, обичам да ползвам тези неща тук и басейна. Гледате ли тази глупост?

Той нагласи тежестта и налягането на друг уред и погледна към телевизора:

— Без особен интерес.

Рипли го изключи, докато Мак започваше упражнение за мускулите на прасците. Пусна музика толкова силно, че не можеше да се води разговор.