Читать «Небе и земя» онлайн - страница 19

— Рипли! — Не беше лесно да го изплашат, но тя успя. — Мислех, че няма никой наоколо.

Обърна се с лице към нея. Усети, че въздухът около него леко трепна. Пясъкът под краката му се раздвижи. Една сълза, искряща като диамант, се търкулна по бузата й миг преди тя внезапно да изчезне.

Трета глава

Островът бе притихнал, бял и съвършен и Рипли си помисли, че прилича на огромна снежнобяла перла сред морето. Бурята, която бе бушувала през нощта, бе навяла сняг върху плажа, тревните площи и улиците. Дърветата, сякаш наметнати с хермелинови пелерини, се издигаха величествено — като на картина, а въздухът бе застинал. Тя съжали, че тази идилия трябва да бъде нарушена.

Зак вече се бе обадил на Дик Стабънс да изкара снегорина. Скоро светът отново щеше да се раздвижи. Но засега все още бе спокоен и тих. Гледката бе завладяваща.

Плажът бе покрит с няколко педи сняг и това бе единствената причина да се откаже от сутрешния си крос. Преметна през рамо сака със спортния си екип. Вдъхна от аромата на това, което снаха й печеше във фурната, и излезе от къщата. Засега, докато стигнеше до хотела, където се намираше фитнес клубът, островът бе изцяло неин.

От комините се издигаше дим. Прозорците на кухните светеха и тя си представи как зад тях бъркат овесена каша или пържат бекон. В тези топли, уютни къщи радостно танцуваха деца. Днес нямаше да ходят на училище. Щяха да се бият с топки, да строят снежни укрепления, да се пързалят с шейни и да пият горещ шоколад.

Някога и нейният живот бе така безгрижен!

С мъка се придвижи към селото, оставяйки диря след себе си. Небето бе бяло, сякаш се канеше да изсипе още няколко сантиметра, за да направи покривката по-дебела. „Все едно“, помисли си тя. След като прекараше един час в гимнастическия салон, щеше да се върне у дома да помогне на Зак да разчисти път за патрулната кола и за колата на Нел.

Когато навлезе в селото, погледна улицата и се намръщи. Тук снегът не бе така непокътнат, както очакваше и както й се искаше. Някой друг също бе излязъл рано и бе оставил тясна пъртина.

Това я подразни. Беше нещо като традиция, почти ритуал тя да бъде тази, която първа минава през натрупалия сняг в тази част на острова. Днес някой бе нарушил това и й бе отнел удоволствието. Ритна с крак в снега и продължи.

Пъртината водеше до каменния хотел в готически стил — „Омагьосаният хан“, където отиваше и тя.

„Навярно е клиент от континента — предположи. — Излязъл е рано от хотелската си стая, за да види как изглежда автентично село в Нова Англия, покрито със сняг.“ Нямаше право да го обвинява, но би могъл да изчака поне още час. Изкачи се по ниските стълби, изтупа снега от обувките си и влезе.

Махна с ръка на администратора, преметна чантата си и се затича по стълбите във фоайето, които водеха към втория етаж. Беше си платила да ползва съоръженията през целия сезон. Предпочиташе да тренира сама, а през лятото използваше морето за плувен басейн, така че не се налагаше да става официален член на клуба.