Читать «Небе и земя» онлайн - страница 11

Отново застана стабилно и потърси в джоба на палтото си парче дъвка. Извади старо лимоново драже, няколко измачкани листа и парче от билет, което го озадачи, защото не можеше да си спомни кога за последен път е ходил на кино. Намери и капачето на обектива, което мислеше, че е загубил. Пъхна дражето в устата си и се загледа в острова.

Беше разговарял с шаман от Аризона, бе посетил човек, който твърдеше, че е вампир, обитаващ планините на Унгария, и е прокълнат от един „брухо“ след нелеп инцидент в Мексико. Беше живял в обитавана от духове къща в Корнуол и бе документирал магически ритуали в Румъния.

Почти от дванадесет години Макалистър Бук изучаваше и записваше необичайни явления. Беше виждал неща, смятани за невъзможни, и бе интервюирал магьосници, призраци, върколаци, хора, отвлечени от извънземни и медиуми. Деветдесет и осем процента от тях бяха психично болни или измамници. Но останалите два процента… те го караха да продължава.

Не просто вярваше в необикновеното. То се бе превърнало в цел на живота му.

Идеята да прекара следващите няколко месеца на това малко парче земя, което според легендата е било откъснато от континента близо до Масачузетс от три магьосници и е станало тяхно убежище, бе невероятно примамлива. Упорито бе събирал информация за Острова на Трите сестри, особено за действащата в момента магьосница Миа Девлин. Не му бе обещала интервюта или достъп до това, което прави, но се надяваше да я убеди. Беше успял да си осигури присъствие на ритуали на неодруиди, така че все някак щеше да убеди една самотна вещица да му позволи да я наблюдава, докато прави магии. Предполагаше, че биха могли да сключат сделка. Беше сигурен, че нещо у него ще заинтригува нея или някой друг, свързан с тристагодишното проклятие.

Отново повдигна фотоапарата си и го нагласи така, че да обхване издигащия се бял фар и каменната къща, кацнала върху скалите до него. Знаеше, че Миа живее там, високо над селото, близо до гъстата гора.

Както му бе известно, тя притежаваше селската книжарница и я управляваше успешно. Изглежда, беше практична магьосница, която знаеше как да живее добре и в двата свята. Нямаше търпение да застане лице в лице с нея.

Звукът от свирката на ферибота му напомни, че трябва да се приготви за слизане на пристанището. Върна се до ленд роувъра си, прибра фотоапарата в калъфа и го сложи на седалката. Отново забрави да постави капачето на обектива, което беше в джоба му.

Използвайки последните минути до пристигането, нахвърля няколко бележки в дневника си:

Пътуването с ферибота бе приятно. Денят е ясен и студен. Успях да направя няколко снимки от различни позиции, въпреки че трябва да наема лодка, за да мога да снимам острова и от другата страна, откъдето духа вятърът.

От географска и топографска гледна точка на остров Трий Систърс няма нищо необикновено. Площта му е около двадесет квадратни километра, а постоянните жители не надминават три хиляди, като по време на риболовния и туристическия сезон броят им се увеличава. Има малка плажна ивица, няколко заливчета. Част от него е обрасла с гори, а местната фауна включва елени, зайци, еноти, типични морски птици за областта, както и сови, соколи и кълвачи — в горската част.