Читать «Един (не)обикновен ден на Марс» онлайн - страница 4

— Джони, 90 градуса наляво! — реагира като ужилен българинът. Пол и Лиза просто си бяха прави. — Да го видим този „метален диск или нещо подобно“!

Още докато се приближаваха Пешо разбра, че е взел правилно решение. Другите също го осъзнаваха. Смущенията бяха наистина МНОГО странни. Като наближиха областта първо я обиколиха и се оказа, че е елипсовидна, а не кръгла. Иначе определено си беше метал. Отгоре също изглеждаше доста необичайно. Леко изпъкнала „височинка“, която не приличаше на твърда скала, а по-скоро на нещо затрупано от вятъра с прах. След като обиколиха два пъти, решиха, че така няма да открият нищо повече. Всички, без Кейши и Джони, облякоха скафандрите и излязоха.

— Почвайте да копаете! — изкомандва Пешо на двамата. Още първият удар на мощната лопата, с която обикновено разкриваха ледените слоеве, потъна дълбоко и удари на камък. Всъщност на метал. Отдолу наистина се показа част от металния корпус на… нещото, каквото и да беше то. Беше покрито с тънък слой пепел, в която копачите на всъдехода, разработени, за да разбиват скали, се врязваха с лекота. Продължиха по-внимателно, включително с ръчните лопати на екипажа. Изведнъж Пешо отскочи рязко назад, защото при поредният мощен замах беше свлякъл цял слой от праха, покриващ… обекта. Отдолу се показа нещо като вход. Само дето не се виждаше как ще се отвори. Просто правоъгълен процеп в гладката иначе метална повърхност. Звънец нямаше. Заразглеждаха за някакъв начин да влязат, но просто нищо не откриваха. Слязоха дори и Кейши и Джони. Нищо. Изведнъж Елизабет се разбесня.

— Гадно, смотано нещо! Що не се отваряш бе, консервна кутия такава? Отваряй се, тъпа тенекия! Не щеш, а? Тогава аз ще те отворя! — изкрещя тя и замахна с лопатата си. Преди още Джони да успее да я спре, тя удари… нещото. В следващия момент вече се приземяваше (примарсяваше, ако така ви харесва повече) на поне двайсетина метра от групата. Джони, спуснал се да я спре, и Татяна, която се беше оказала наблизо, също отхвръкнаха, но по-малко. Лошото беше, че Таня си удари главата в един камък при падането. Пренесоха ги бързо във всъдехда, където Пешо се зае да ги преглежда. Джони си беше направо добре. Лиза се беше понатъртила, но нямаше нищо опасно. Рускинята обаче беше в безсъзнание.

— Лизи, скъпа — изсъска през зъби Пешо — радвай се, че си дама. Заслужаваш си един хубав пердах, ама ще ти се размине. Къде ти е ума? А! — крещеше вече той — Това отвън най-вероятно е извънземен кораб, а ти го блъскаш с лопата! Малко ти е натъртването! Много ти е малко! А се предполага, че жените сте нежни и внимателни. По дяволите! Да беше Пол, разбирам, но ти! Как можа? Добре де, няма значение. Извинявай, че се развиках. Дай сега да видим какво ще правим!

— Май ще трябва да се обадим в базата. — обади се Кейши.

— Добре бе, Кейш, и какво ще им кажем? „Локализиран извънземен космически кораб. Елизабет го удря с лопата, той експлоадира. Тя доста натъртена, Джони по-малко. Татяна в безсъзнание.“ Стра-а-ашно обяснение. Много ще му се зарадват. Има да копаем лед…