Читать «Един (не)обикновен ден на Марс» онлайн - страница 6

— Привет отново, гости от Земята! Позволете първо да се погрижим за вашата, прекрасна според естетическите ви възгледи, спътничка. Нека ви се представя. Ние нямаме имена в земния смисъл, но вие можете да се обръщате към мен с името Алф. Така в края на 90-те години на 20-ти век по вашето летоброене се наричаше най-популярният извънземен образ от медиите ви. Простете ми, ако то вече не е, както вие се изразявате, „на мода“ и ако английският език, на който ви говоря е малко остарял. Все пак съм го учил, както вече казах, в края на 90-те години на 20-ти век по вашето летоброене.

— Какво, по дяволите, е това място?! — опомни се пръв Петър. — И защо, по дяволите, ни доведохте тук? И къде, по дяволите, отведохте Таня? И какво, за бога, става тук?

— Ами, първо, това е, както вие бихте се изразили, „летяща чиния“, въпреки че терминът май не е много правилен. Второ, доведохме ви тук като представители на земната раса. Трето, спътничката ви е в нашата лечебница и би трябвало след малко да се присъедини към нас. Четвъртият ви въпрос, доколкото ви разбирам, е свързан с отговора ми на втория.

— Да си говорим тогава! — намеси се Елизабет — На първо място, ако може, кажете защо говорите все в множествено число, господин Алф, при положение че не се виждат други от „вас“?

— Аз съм официален представител на Галактическия Съюз. Специално за целта изучавах езика и нравите ви преди, както виждам по уредите, около 80 ваши години. Ние сме специално изпратена контактна група за откриване на нови космически цивилизации. Когато пристигнахме в Слънчевата система открихме, че вашата раса е уникална в цялата галактика с невероятните си темпове на развитие на науката и културата, която между другото е сама по себе си рядък феномен, както и с тъй нареченото „творческо мислене“ — при нас творците са рядкост, а при вас са голяма рядкост не-творците. За съжаление Галактическият Съюз не е единственото обединение на разумни същества в Галактиката. Мороните са агресивна цивилизация, която, за съжаление, твърде рано в космическото си развитие срещна други, много по-слаби и успя да ги покори. Враждата между тяхната Империя и Съюза е много силна, макар и неофициална. Те бяха успели да дойдат преди нас и вече провеждаха експерименти с човешки същества, за да открият тайната на вашето бързо развитие и творчески способности, и нямаше да можем да ги изгоним, понеже ни е абсолютно забранена всяка агресия, ако те самите не ни бяха нападнали и принудили да ги унищожим. Много съжаляваме за тази неизбежна жестокост, но поне успяхме да ви предпазим от моронските нашественици. Всъщност спътниците ми съжаляват. Аз — не. Идвам от планета, която е била почти унищожена от Империята им, и макар че отдавна членуваме в Съюза, омразата ни така и не изчезна изцяло и няма и да изчезне. Никога няма да съжалявам за унищожен морон, въпреки че и никога не бих нападнал пръв.