Читать «Един (не)обикновен ден на Марс» онлайн - страница 3

— Ами ще го обясня простичко бе, Пешко, така че даже и ти да го разбереш!

— Браво, Таня! Натрий му носа на самонадеяния българин! — намеси се и Лиза — А ти да мълчиш! Млък казах! — отряза отчаяния опит на българина да каже нещо.

Пешо нямаше друг избор освен да вдигне ръце под кръстосания огън на дамите и да се приготви да слуша разказа на Татяна:

„Надявам се ви е известно, че Айнщайн е сравнявал пространството с гумен лист. Така ли е? Добре. Та значи, всяка тяло поставено върху листа потъва. При това, колкото по-тежко е тялото, толкова повече потъва. Всяко друго тяло се стреми да «хлътне» в дупката на първото и това всъщност са гравитационните сили. И така, Вселената е нагънат гумен лист. Това естествено е грубо сравнение, но върши работа. Добре де, обаче, като пътуваме, ние сме принудени да следваме гънките на листа и пътят, който изминаваме, не е най-късият възможен. Изходът? Пробиваме листа и минаваме «под» пространството. По този начин постигаме две неща: първо, можем да пътуваме по идеална права и второ, законите на Айнщайн, включително за максимално възможната скорост, важат само за гумения лист но не и под него, т.е. можем да пътуваме по-бързо от светлината. Най-лесно се оказва преминаването между две съседни вдлъбнатини, т.е. между две планети от една звездна система или между две съседни звезди. Теоретически това е подпространственият скок. Естествено, все още има не един и два проблема с практическата реализация, но нашата мисия е първа крачка, при това успешна.“

Таня тъкмо свършваше разказа си, когато Пол извика „Повишена концентрация на вода на 11 часа!“ Сега май ще трябва да обясня какво означава това „11 часа“, а? Значи часовото деление на пространството е удобен начин за определяне на посоките. Точно пред теб е 12 часа. Точно вдясно е 3, назад — 6, а вляво — 9. Посоките между тях се разделят подобно на циферблата. Така 2 часа е вдясно и малко напред, 7 е назад и малко вляво, а в случая 11 е напред и леко вляво. Естествено, като се завърти човек, се менят и посоките.

Та Пешо тъкмо се канеше да нареди на Джони да завие малко наляво, когато Лиза го прекъсна, забила учуден поглед в електромагнитния детектор.

— Чакай малко! Уредите отчитат странни смущения между 8 и 10 часа.

— Добре де, Лиз, но ние търсим вода, а не руда. Като проверим на 11, ще погледнем и на 9 твоите „странни“ смущения.

— Не ме разбра, „шефе“. Казах „между 8 и 10“ и точно това имам предвид — целият сектор между 8 и 10. И освен това под „странни“ разбирам точно странни. Никога не съм виждала подобно нещо. Мога да се закълна, че това не е руда. По-скоро прилича на огромен метален диск под повърхността или нещо подобно. Само дето на Марс няма чист метал. Особено в такива количества!

— Хубаво де! Аз какво да направя! Имаме си задача — да търсим ледени пластове под повърхността. Тя е с основен приоритет.

— Е добре! Доживяхме и Пешо да следва процедури вместо да изследва неизвестното! Да ти припомням ли, г-н Командир, че още не са разработени дори и предните две пласта, които открихме под твое ръководство? А има и други. Къде е мистър Авантюризъм? — заяде се Пол. Винаги успяваше да те направи смешен.