Читать «Един (не)обикновен ден на Марс» онлайн - страница 2

Втората жена на борда беше рускинята Татяна Ивановна Алексеева. Таня, както й казваха всички, беше невероятна в областта на физиката. Официално беше на Марс като ядрен физик, заради термоядрените реактори, но изпълняваше и малкото функции на астрофизик. Иначе работата й се струваше отвратително отегчителна и с удоволствие търсеше вода, пък и кой ли би могъл да откаже да я вземе — толкова полезна с универсалните си знания (че и красива!).

На пулта за управление седеше Джони Уфори. Той беше огромен негър от наскоро образуваната Република Екваториална Африка — там се намираше основният по онова време космодрум на Земята и те се възползваха от „монопола“ на географското си положение, за да уреждат свои сънародници за по-големите международни мисии (за Марс това беше Джони). Макар и да не притежаваше блестящият ум на спътниците си (особено на Таня и Пешо), той беше успял с много труд да завърши престижен американски университет със специалности астронавтика и философия при това с отличие. Истинска гордост за родината си, той беше вече участвал в няколко космически мисии и в това отношение беше най-опитен в цялата колония. Макар и да се водеше „Общ персонал“, опита, мъдростта, както и невероятните трудолюбие и добродушност му бяха спечелили огромно уважение в базата. Той беше и най-възрастен — „цели“ 38 години.

Шестте часа бяха към края си и скоро трябваше да се връщат. Надеждата, че в тази нова и неизследвана още област ще има нещо не се оправдаваха. Поне засега.

— Хей, Пол, я си провери пак уредите — обади се Пешо — сигурно и някой охлюв в Сахара отпреди 80 години би показал по-голяма подвижност от стрелките им.

— Нищо им няма на уредите! Просто това място може да си съперничи по сухота с Меркурий и даже май ще победи. Аз поне не бих заложил на Меркурий.

— Ама вие не можете ли да говорите за нещо друго! — скара им се Джони — Негативно мислене няма да ни помогне. Нека говорим за нещо друго. Ето например … м-м-м … Таня може да ни обясни за подпространствения преход.

— Браво на ученолюбивия Джони! Аплодисменти, моля! — опита се да се заяде Пешо.

— Я да млъкнеш! — сряза го Таня — Ако не ти се слуша, просто се заври там в някой ъгъл, пусни си там каквато музика слушаш и ни остави на мира.

— А, не, скъпа ми Танечка! Никога не бих показал такова неуважение към знанията ти. Просто едва ли някой, дори и аз, ще разбере и половината от това което кажеш.