Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 50
Гордън Диксън
— Съмнявам се. Силно се съмнявам в тази възможност — отвърна Ар-Дел.
Докато Донал излизаше, Ар-Дел бе втренчил в бутилката замислен поглед.
Донал тръгна да търси маршала, но неочаквано попадна на Анеа. Момичето бе застанало на малък балкон над залата и гледаше надолу с много странно изражение — смес между умора и страстно очакване на нещо.
Донал се приближи. При звука на стъпките му тя се обърна. Очите й веднага промениха израза си.
— Пак вие — посрещна го тя с тон, който изобщо не можеше да го предразположи към разговор.
— Да, аз съм — рязко отговори Донал. — Надявах се да ви намеря по-късно, но сега ми се предоставя прекалено добра възможност за разговор, за да си позволя да я изпусна.
— Прекалено добра?…
— Имам предвид, че сте сама и можем да поговорим на спокойствие — добави той с нетърпение.
Тя поклати глава.
— Няма какво да обсъждаме.
— Не говорете глупости — ядоса се Донал. — Разбира се, че има какво, освен ако не сте прекратили борбата си с Уилям.
— Не! — думата сякаш сама излетя от устата й. — Кой сте вие? Кой ви дава право да се бъркате в живота ми?
— И двете ми баби са родом от Мар. Сигурно затова се чувствам отговорен за вас.
— Не вярвам! — заяви тя. — Не може да сте свързан с Мар. Вие сте… — Избраницата явно търсеше подходяща дума.
— Слушам — уморено се усмихна Донал. — Какъв съм аз?
— Вие сте наемник! — триумфално заяви тя, най-после намерила думата, която според нейната интерпретация би трябвало да го засегне.
Донал наистина бе засегнат и раздразнен, но не от тази дума. Постара се да удържи своя гняв. Момичето притежаваше способността да пробива защитата му и да стига до най-личните чувства, което никога не би могъл да направи човек от типа на Уилям.
— Не става въпрос за това — спокойно каза Донал. — Става дума за Уилям. При последната ни среща ви посъветвах да не се месите в интригите му. Послушахте ли ме?
— Не съм длъжна да отговарям на този въпрос и няма да го направя.
— Ясно, значи не сте престанали — уверено заяви Донал. — Радвам се да го чуя. Ще ви оставя… засега — и той се обърна да си ходи.
— Един момент — каза момичето. — Не го правя заради вас.
Донал отново се обърна към нея.
— Кое не правите заради мен?
Изненада се, когато тя сведе очи.
— Така се случи, че вашите и моите мисли съвпадат.
— Аз просто мисля трезво — възрази той.
— Той продължава със своите интриги… а аз съм вързана за него за следващите десет години.
— Оставете този проблем на мен.
Тя отвори уста.
— На вас? — учудването й беше толкова голямо, че тази реплика издаде нейната слабост и умора.
— Ще се погрижа за това.
— Вие ли ще се погрижите? — възкликна тя. Този път репликата бе произнесена по друг начин. — Ще се противопоставите на човек като Уилям? — Тя внезапно млъкна. Обърна се и гневно продължи: — Не знам защо ви слушам така, сякаш говорите искрено. Знам що за човек сте…
— Нищо не знаете — Донал пак се ядоса. — Направил съм нещо оттогава насам.
— О, да — саркастично отвърна Анеа. — Убихте един човек и бомбардирахте една планета.